Стареенето е процес, през който преминават всички живи същества, но със сигурност не по един и същ начин. В момента най-възрастният жив човек е на 117 години, докато най-старите живи куче и котка са съответно на 24 години и 28 години.
Някои животни, като папагали и костенурки, могат да издържат много десетилетия, докато видове като галапагоските костенурки лесно надминават човешкия живот.
Никое животно обаче не е овладяло дълголетието с финеса на гренландската акула (Somniosus microcephalus), известна още като гури или сива акула. Тези големи, бавно движещи се арктически отшелници могат да живеят до 500 години.
Учените все още се надяват да научат тайните на този дълъг живот, за да разберат по-добре както вида, така и процесите на биологично стареене.
Гренландската акула е разновидност на спящата акула и един от най-големите видове акули. Тя достига до внушителната дължина от 7 метра и тежи около 1,5 тона. Обикновено обитава студените, дълбоки води на Арктика, въпреки че може да мигрира към други региони. Въпреки че е свиреп хищник, тя се движи доста бавно и се наслаждава на мързеливо претърсване. Масивните зверове са посочени като уязвими.
Техният невероятно бавен период на бременност от около осем до осемнадесет години не вдъхва доверие в способността им за възстановяване, нито фактът, че достигат полова зрялост едва около 150-годишна възраст.
Защо възпроизвеждането им отнема толкова време? Е, удължената времева рамка е възможна поради рекордната продължителност на живота на гренландската акула, най-дълго живеещото гръбначно.
Докато учените продължават да изследват колко дълго този вид може да съществува, тестването на очите на един индивид с радиовъглеродна технология създава набор от възможни рождени дати между 1504 и 1744 г. Тази акула може да е плувала по същото време, когато са живели Шекспир и кралица Елизабет I, и със сигурност предшества Американската революция.
Учените все още работят върху отговора защо тези акули имат такова дълголетие, но е възможно метаболизмът им да играе основна роля. Скорошна работа разкрива, че метаболизмът на акулите изглежда не се забавя по същия начин, както при стареещите хора. Запазването на ензимната активност предполага, че те могат да се противопоставят на забавянето на стареенето.
„Моето най-добро предположение би било, че дълбоките води на Арктика могат да бъдат предизвикателна среда за живеене, където животно като гренландската акула може да няма постоянен достъп до изобилие от храна и може да не е често в контакт с други Гренландски акули”, споделя биологът Юън Камплисън, докторант в университета в Манчестър.
„Следователно, като вид с ниски нива на естествена смъртност, тяхната оптимална жизнена стратегия би била бавен растеж и изграждане на резерви от енергия, така че когато взаимодействат с противоположния пол, те да са в подходящо състояние за възпроизвеждане.
Вярвам, че ако успеем да разберем как гренландската акула живее толкова дълго и как изглежда, че е толкова издръжлива на заболявания, свързани с възрастта (като сърдечни заболявания), може да успеем да подобрим качеството на живот сред възрастното човешко население .”
Източник: My Modern Met
