Изследователите провеждат изследването си в обширен участък от Хималаите Кумаон.
Изследователите твърдят, че са открили капсула на времето за палеоокеаните в минералните находища на Хималаите.
Екип от учени от Индия и Япония, изучаващи района на Кумаон в Хималаите в индийския щат Утаракханд, откриват, че минералните находища – магнезит – разположени в района, съдържат водни капки, които са били отложени преди около 600 милиона години по време на Неопротерозоя.
Изследователите казват, че запазването на магнезита в този регион би могло да бъде възможно само ако примесите като калций в басейна на Деобан са били прекъснати за дълъг период от време, вероятно поради замръзването на реките.
Хималайският магнезит е рядко изключение
Едно от критичните събития в историята на Земята, нейното заледяване, по време на което по-голямата част от планетата е покрита с дебели пластове лед, е последвано от друго събитие.
Второто голямо събитие е насищане с кислород, по време на което нивото на кислород в земната атмосфера се увеличава многократно и води до еволюцията на сложни форми на живот.
Това изследване пряко свързва двете събития, като се има предвид, че отлаганията, открити от учените, разкриват, че седиментните басейни са били лишени от калций за продължителен период по време на заледяването на Земята, вероятно поради ниския речен приток като продукт на променящото се изветряне.
„Минералите, утаени от морска вода, обаче имат потенциала да запазят доказателства за техните палеоокеани. Магмените, метаморфните и хидротермалните флуиди обикновено се улавят в скалообразуващите минерали. И все пак включванията на палеоокеана са рядкост, тъй като карбонатите, най-често срещаната морска утайка, са предимно твърде финозърнести, лесно прекристализирани и химически променени“, отбелязват изследователите.
„Намерихме капсула на времето за палео океаните. Не знаем много за миналите океани. Колко различни или подобни са били те в сравнение с днешните океани? Дали са били по-киселинни или основни, богати на хранителни вещества или с дефицит, топли или студени и какъв е бил техният химичен и изотопен състав? Такива прозрения биха могли също така да осигурят улики за климата на Земята в миналото и тази информация може да бъде полезна за моделиране на климата“, казва Пракаш Чандра Аря, първи автор на изследването, в интервю за The Hindu.
Изследването е съвместно усилие между изследователи от Индийския научен институт в Бенгалуру и университета Ниигата в Япония.
Изследването е публикувано в Precambrian Research.
Източник: InterestingEngineering
