Зелената анаконда отдавна се смята за едно от най-страховитите и мистериозни животни на Амазонка. Ново изследване преобръща научното разбиране за това великолепно създание, разкривайки, че всъщност това са два генетично различни вида. Изненадващата находка отваря нова глава в опазването на този върховен хищник в джунглата.
Зелените анаконди са най-тежките змии в света и са едни от най-дългите сред тях. Срещани предимно в реки и влажни зони в Южна Америка, те са известни със своята светкавична скорост и способност да задушават огромна плячка, след което да я поглъщат цялата.
Брайън Г. Фрай, професор по токсикология, Училище по околна среда, Университет на Куинсланд и неговите колеги са шокирани да открият значителни генетични разлики между двата вида анаконди. Като се има предвид, че влечугото е толкова голямо, е наистина забележително, че тази разлика досега не е била забелязана.
Стратегиите за опазване на зелените анаконди сега трябва да бъдат преоценени, за да помогнат на всеки уникален вид да се справи със заплахи като изменение на климата, деградация на местообитанията и замърсяване. Констатациите също така показват спешната необходимост от по-добро разбиране на разнообразието от животински и растителни видове на Земята, преди да е станало твърде късно.
Впечатляващ върхов хищник
Исторически са разпознати четири вида анаконди, включително зелените анаконди (известни също като гигантски анаконди).
Зелените анаконди са истински гиганти в света на влечугите. Най-големите женски могат да достигнат повече от седем метра дължина и да тежат повече от 250 килограма.
Змиите са добре приспособени към живот, протичащ предимно във вода. Ноздрите и очите им са на върха на главата, така че могат да виждат и дишат, докато останалата част от тялото им е потопена. Анакондите са с маслинен цвят с големи черни петна, което им позволява лесно да се слеят със заобикалящата ги среда.
Змиите обитават буйните, сложни водни пътища на басейните на Амазонка и Ориноко в Южна Америка. Те са известни със своята скорост, търпение и изненадваща пъргавина. Плаваемостта на водата поддържа значителния обем на животното и му позволява да се движи лесно и да изскача, за да улови плячка, голяма като капибари (гигантски гризачи), каймани (влечуги от семейството на алигаторите) и елени.
Зелените анаконди не са отровни. Вместо това те свалят плячката си с помощта на големите си гъвкави челюсти, след което я смачкват със силните си тела, преди да я погълнат.
Като върхови хищници, зелените анаконди са жизненоважни за поддържането на баланса в техните екосистеми. Тази роля се простира отвъд техния лов. Самото им присъствие променя поведението на широка гама от други видове, влияейки къде и как те търсят храна, размножават се и мигрират.
Анакондите са силно чувствителни към промените в околната среда. Здравите популации на анакондата показват жизнени екосистеми с достатъчно хранителни ресурси и чиста вода. Намаляването на броя на анакондите може да е предвестник на екологични бедствия. Така че да знаем кои видове анаконди съществуват и да наблюдаваме техния брой е от решаващо значение.
Към днешна дата има малко изследвания на генетичните разлики между различните видове анаконда. Това ново изследване има за цел да запълни тази празнина в знанията.
Разплитане на гените на анакондата
Изследвани са представителни проби от всички видове анаконди в цялото им разпространение в девет страни.
Проектът продължава почти 20 години. Решаващите части от пъзела идват от проби, събрани по време на експедиция през 2022 г. в региона Бамено на територията Байхуаери Ваорани в еквадорската Амазонка. Пътуването е по покана и в сътрудничество с лидера на Waorani Penti Baihua. Актьорът Уил Смит също се присъединява към експедицията, като част от сериал, който снима за National Geographic.
Изследвани са анаконди от различни места в техните ареали в Южна Америка. Събрано е голямо количество данни като тип местообитание, местоположение, модели на валежите, тъкан и/или кръв от всяка проба, които след това са анализирани обратно в лаборатория. Това разкрива, че зелената анаконда, за която преди се смята, че е един вид, всъщност са два генетично различни вида.
Първият е известният вид, Eunectes murinus, който живее в Перу, Боливия, Френска Гвиана и Бразилия, на който е дадено общоприетото име „южна зелена анаконда“. Вторият, новооткрит вид е Eunectes akayima или „северна зелена анаконда“, който се среща в Еквадор, Колумбия, Венецуела, Тринидад, Гвиана, Суринам и Френска Гвиана.
Идентифициран е и периода във времето, в който зелената анаконда се разделя на два вида – това се случва преди почти 10 милиона години.
Двата вида зелена анаконда изглеждат почти идентични и не съществува очевидна географска бариера, която да ги разделя. Но тяхното ниво на генетична дивергенция – 5,5% – е потресаващо. За сравнение, генетичната разлика между хората и маймуните е около 2%.
Запазване на мрежата на живота
Изследване помага да се разплете мистерията около зелените анаконди. Това откритие има значителни последици за опазването на тези видове – особено за новооткритата северна зелена анаконда.
Досега двата вида се управляват като едно цяло. Но всеки може да има различни екологични ниши и диапазони и да е изправен пред различни заплахи. Ето защо трябва да се разработят съобразени стратегии за опазване, за да се защити бъдещето и на двата вида.
Това може да включва нови правни защити и инициативи за защита на местообитанията. То може също така да включва мерки за смекчаване на щетите, причинени от изменението на климата, обезлесяването и замърсяването — като опустошителните ефекти от петролните разливи върху водните местообитания.
Изследването също така е огромно напомняне за сложността на опазването на биоразнообразието. Когато видовете останат неразпознати, те могат да се промъкнат през пукнатините на програмите за опазване. Чрез включването на генетичната таксономия в планирането на опазването можем по-добре да запазим сложната мрежа от живот на Земята – както видовете, които познаваме днес, така и тези, които предстои да бъдат открити.
Източник: The Conversation
