Юношеството е ключов етап в човешкото развитие. През този нестабилен период тийнейджърите преживяват множество физически, емоционални и социални промени, които могат да бъдат изключително трудни за тях. Това е време на изграждане на идентичност, повишено излагане на външен натиск и търсене на автономност. Без правилната подкрепа всичко това може да има значителни емоционални последици.
Емоционалната нестабилност увеличава риска от развитие на психологически разстройства и според Световната здравна организация (СЗО) един от всеки седем млади хора на възраст 10-19 години страда от такова състояние. Това са 15% от 1,3 милиарда тийнейджъри в света – приблизително една шеста от световното население.
Психологичните разстройства са сред водещите причини за заболявания и увреждания в тази популационна група. Самоубийството е третата водеща причина за смърт сред младите хора на възраст 15-29 години, тревожна статистика, която подчертава спешната необходимост от превантивен подход към психичното здраве в ранните етапи от живота.
Навици, които предотвратяват психични заболявания
Депресията и тревожността са сред най-често срещаните разстройства при юношите. Те споделят някои общи симптоми и в много случаи могат да бъдат лекувани по подобен начин, включително чрез редица съществуващи психологически терапии и лекарствени подходи.
По отношение на превенцията, навиците могат да имат огромно значение. Избягването на наркотици, тютюн и алкохол, потапянето в здравословна социална среда и поддържането на активност са някои от настоящите насоки на СЗО за психично здраве.
Международни организации като СЗО също подчертават благоприятния ефект на физическата активност за подобряване на физическото, психологическото и социалното благополучие.
Въпреки това, голяма част от населението на света не отговаря на тези препоръки, включително и най-младите членове на обществото. В периода от 2016 до 2022 г. повече от 80% от 11-17-годишните не са достигнали целта от 60 минути умерена до интензивна физическа активност на ден.
Много навици се променят по време на юношеството, включително практикуването на спорт и упражнения, които често намаляват, когато тийнейджърите преминат в средното образование.
Четири заключения, подкрепени от изследвания
Последните проучвания потвърждават важността на избягването на заседналия начин на живот за подобряване на психичното здраве. Резултатите от тях могат да се групират в четири основни заключения:
- Неактивните юноши изпитват по-силни симптоми на депресия и тревожност: Младите хора, които не спортуват редовно, страдат най-често от негативни емоционални симптоми (тъга, обезсърчение, нервност и безпокойство). Това се потвърждава от две скорошни проучвания на повече от 10 000 юноши в Испания. Редовното движение не само укрепва тялото, но и защитава ума. Смята се, че физически активните юноши са с 20-30% по-малко склонни да изпитват депресивни симптоми в сравнение със своите връстници, които водят по-заседнал начин на живот.
- Колкото по-високо е нивото на физическа активност, толкова по-леки са симптомите: Положителното въздействие на спорта върху психичното здраве зависи не само от самото спортуване, но и от неговата интензивност и честота. Неактивните юноши са до четири пъти по-склонни да страдат от умерени или тежки депресивни симптоми в сравнение със спортуващите. Хората в тази възрастова група, които тренират повече часове седмично и участват в състезания, особено на национално или международно ниво, показват по-добро настроение и по-ниски нива на тревожност. Не е важен видът на спорта, а отдадеността и редовността, с които се практикува. Колкото по-активен и структуриран е спортният начин на живот на един подрастващ, толкова по-големи са ползите за психичното му здраве, особено ако спортът е редовна и мотивираща част от ежедневието му.
- Момичетата страдат повече: В сравнение с момчетата, подрастващите момичета са склонни да изпитват повече симптоми, свързани с тревожност и депресия, особено с напредването на юношеството. Тази разлика става по-изразена от 14 или 15-годишна възраст, съвпадайки с по-късните етапи на пубертетното развитие. Някои проучвания показват, че момичетата в юношеска възраст са с 50-70% по-склонни да имат депресивни симптоми, отколкото техните връстници от мъжки пол. Причините най-вероятно са свързани с хормонални, социални и културни трансформации. Промените в нивата на естроген, повишеният естетически натиск, сравнението с други в социалните мрежи и тормозът допринасят за тази емоционална уязвимост. Наблюдавано е също, че подрастващите момичета са склонни да зациклят в негативни мисли, преглеждайки отново и отново тревогите си в психическо състояние, известно като руминация. Това може да засили тревожността и депресивните симптоми. Ето защо е особено важно да се насърчава спортът сред тийнейджърките, като им се помага да се чувстват сигурни, подкрепени и мотивирани в позитивна и здравословна среда.
- Дългосрочни ползи: Накрая, освен непосредствените ефекти, скорошен систематичен преглед показва, че децата, които се занимават с физическа активност през свободното си време през детството и юношеството, могат да изпитат редица дългосрочни ползи за здравето и поведението си.
С оглед на тези четири заключения е от съществено значение младите хора да разберат, че редовното спортуване е не само полезно за тялото – то е от полза и защитава ума. Насърчаването му е жизненоважно за изграждането на по-здравословно и по-балансирано бъдеще за младите хора.
Източник: The Conversation
