Днес има огромен натиск върху родителите – от храненето на бебетата с „най-добрите органични пюрета“ до това да се уверят, че по-големите деца получават всички възможности за развитие, от които биха имали нужда, които разбира се задължително се документират в Instagram.
Също така не липсват съвети как да сте перфектен родител. Но какво ще стане, ако вместо това родителите просто се съсредоточат върху това да бъдат „достатъчно добри родители“? Не е нужно да сте перфектни, за да вършите добра работа при отглеждането на дете си. Всъщност дори може да е по-добре, ако не сте.
Какво е „достатъчно добро родителство“?
Знаем, че родителството има огромно значение в живота на детето. Изследванията показват, че родителите влияят върху развитието, устойчивостта и очакванията на детето към себе си и към другите. Това от своя страна определя тяхното поведение и благополучие.
Теорията за „достатъчно добро родителство“ е разработена от британския педиатър и психоаналитик Доналд Уиникът през 50-те години на миналия век. Той установява, че децата всъщност се възползват от майки, които ги „провалят“ по някакъв начин.
Това не означава, че родителите могат да пренебрегват или минимизират своята роля в осигуряването на безопасността на децата там, където живеят, учат и играят. Децата също трябва да задоволяват своите емоционални нужди. Те трябва да знаят, че са обичани и да изпитват чувство за принадлежност.
Но достатъчно доброто родителство признава, че родителският провал е неизбежна част от живота. Преживяването на тъга, сълзи и гняв са част от детството и родителите трябва да позволят на децата постепенно да понасят известна фрустрация. Достатъчно добрият родител осъзнава, че не е възможно да бъде на разположение и незабавно да реагира през цялото време.
Уиникот отбелязва, че когато бебетата са много малки, нуждите им се посрещат почти веднага. Ако бебето плаче, родителят ще го нахрани или преоблече. Но докато детето расте, вече не е задължително нуждите му да бъдат задоволявани веднага. Родителите трябва да им позволят да развият толерантност към известна несигурност – или нещата не винаги да се случват по начина, по който те искат – като същевременно се грижат и отговарят на основните им нужди.
Това е важно, защото животът не винаги протича така, както очакваме и децата трябва да развият устойчивост.
Как изглежда достатъчно доброто родителство всеки ден?
Като отправна точка се запитайте „от какво има нужда детето ми?“
Достатъчно доброто родителство се фокусира върху настройването и откликването на емоциите и нуждите на вашето дете. Тези нужди ще се променят с времето. Например, един достатъчно добър родител осъзнава, че трябва да реагира бързо на гладния вик на бебето си. Растейки детето се научава да се изправя пред последствията от своя избор. Докато тийнейджърът трябва сам да се научи да се ориентира в живота.
В същото време не се опитвайте да „спирате“ емоциите. Достатъчно доброто родителство означава да сте до детето си, ако то е тъжно или ядосано, но не и да му пречите да бъде тъжно или ядосано на първо място.
И никога не поставяйте нереалистични стандарти за детето си. Например, ако е време за вечеря и те са уморени и гладни, не очаквайте да подредят стаята си.
Поставете граници
Да бъдеш достатъчно добър родител също означава да приемеш детето си такова, каквото е. Децата се нуждаят от безусловна любов от страна на родител, за да развият здравословно самочувствие. Така че, ако имате дете, което се интересува повече от футбол, отколкото от математика (или обратното), не се опитвайте да го променяте.
В същото време поставете граници – като „моля, не ме прекъсвайте, когато говоря“ или „Бих искал да почукате, преди да влезете в стаята ми“ – и се опитайте да бъдете последователни в налагането им. Това не само помага да се дефинират взаимоотношенията ви (като родител и дете, а не двама приятели), но също така учи детето ви на здравословни граници във всяка връзка.
Нещата не винаги вървят по план
Както знаем, нещата не винаги ще вървят както искаме или очакваме. Така че, ако се чувствате ядосани на детето си, помислете как да го регулирате емоционално и се опитайте да говорите с него възможно най-спокойно.
Ако направите грешка – като например повишите тон или изпуснете нервите си – извинете се. Но също така намерете начини да си дадете почивка. Това означава, че ще имате енергията и капацитета да бъдете родители утре и в бъдеще.
И поискайте помощ, когато имате нужда от нея. Това може да е от вашия партньор, семейство или професионалисти, като личен лекар, семеен консултант или психолог. Не забравяйте, че става въпрос да бъдете достатъчно добри, а не суперчовеци.
Източник: The Conversation
