Почти всяка култура по света има своята красива история за голяма любов, белязана от трагична съдба. Едва ли има някой, който не е чувал за трагичната съдба на Тристан и Изолда, чиято забранена любов надделява над честта и дълга. В мита за Орфей и Евридика любовта слиза дори в подземния свят, но се разпада в един фатален миг на съмнение. Пирам и Тисба – разказ за двама влюбени, разделени от стена и погубени от недоразумение – историята, вдъхновила самия Шекспир да напише Ромео и Жулиета – символа на младата любов, обречена от враждата между две семейства. И Анна Каренина – един от най-силните образи на любов, сблъскала се безмилостно с обществените норми и платена с най-високата цена.
Една от по-неизвестните за нас трагични любовни истории идва от Япония, където името Яоя Ошичи (Yaoya Oshichi) се е превърнало в нарицателно. Историята разказва за тийнейджърка, дъщеря на зарзаватчия, която се оказва въвлечена в скандал, за който плаща с живота си. Днес историята ѝ е позната в цяла Япония и е вдъхновение за редица пиеси в традиционния куклен театър.
Яоя е живяла в квартал Хонго (Hongō) в началото на периода Едо. През 1682 г., когато е била на около 16 години, тя се запознава и влюбва в храмовия слуга Икута Шьоносукe (Ikuta Shōnosuke). Срещата им е била всичко друго, но не и обикновена, тъй като се е случила по време на събитие, известно като Големият пожар в Тенна (Great Tenna Fire), при което хиляди домове са изгорели до основи.
Всички знаем, че тийнейджърите понякога могат да вземат доста глупави решения, особено когато става дума за любов. И, за съжаление, Яоя заплаща за грешката си с живота си. Тя била толкова влюбена и решена да намери начин да види отново храмовия слуга, че се опитала да запали друг пожар. Според народната приказка, властите я хванали в действие и тя била изгорена на клада за престъпленията си.
Ако сте ужасени, че почти дете може да бъде наказано толкова сурово за една необмислена постъпка, тук историята на Яоя става още по-трагична. По време на периода Едо децата под 16-годишна възраст не можели да бъдат осъждани на смърт. Съдията, който ръководил процеса, в опит да я спаси, я попитал: „Ти си на 15 години, нали?“.
Въпросът му не бил съвсем необичаен, тъй като регистрацията на семейните регистри била непълна през този период, така че проверката на възрастта била уместна. Яоя не разбрала намеренията на съдията и отговорила честно, че всъщност е на 16 години, като по този начин тя сама подпечатала присъдата си. Съдията нямал друг избор, освен да я осъди на смърт, и така тя била изгорена на клада.
Историята й става известна, когато три години след трагичната й смърт японски поет пише за случая в книгата си. Още 20 години по-късно историята й е превърната в пиеса за куклен театър. В края на 18 век трима драматурзи адаптират историята й в „Date musume koi no higanoko“, но в тази версия тя не запалва пожар, а се качва на горяща кула, за да удари алармен звънец, така че градските порти да се отворят и любовта й да бъде спасена.
Интересното е, че Яоя е родена в годината на Огнения кон, която се повтаря приблизително на всеки 60 години. В Япония се счита се за лош късмет да си момиче, родено в тази година, като последната година на Огнения кон е била 1966 г., а от февруари тази година отново навлизаме в такава година.
Източник: My Modern Met
