Тайният южен полюс на Слънцето излезе на светло. Благодарение на космическия апарат Solar Orbiter за първи път човечеството стана свидетел на забележителни гледки от мистериозната полярна област на Слънцето.
С дръзка маневра съвместната мисия на Европейската космическа агенция (ЕКА) и НАСА се спусна под планетарната равнина на Слънчевата система, за да заснеме неуловимия южен полюс на Слънцето. Космическият апарат се потопи на 15 градуса под слънчевия екватор, за да проведе първите си наблюдения под голям ъгъл.
„Днес разкриваме първата в историята на човечеството гледка към полюса на Слънцето“, заявява научният директор на ЕКА, проф.Карол Мъндел.
„Слънцето е най-близката ни звезда, дарител на живот и потенциален разрушител на съвременните космически и наземни енергийни системи, така че е наложително да разберем как работи и да се научим да предсказваме поведението му. Тези нови уникални гледки от нашата мисия Solar Orbiter са началото на нова ера в науката за Слънцето.“
Магнитна мозайка
Но Solar Orbiter разкрива нещо повече от забележителни изображения. Апаратът показва хаотична магнитна мозайка, която според учените съдържа ключа към 11-годишното обръщане на полярността на Слънцето.
За разлика от Земята, която се държи като бар магнит с фиксирани полюси, магнитното поле на Слънцето се обръща приблизително на всеки 11 години.
Понастоящем Слънцето наближава слънчевия максимум – пикът на активност, когато слънчевите петна и слънчевите изригвания са най-интензивни, след което следва обръщане на полярността.
Първите измервания на магнитното поле от сондата разкриват фрагментирана мозайка от северни и южни полярности в основата на Слънцето.
Тази хаотична магнитна мозайка отдавна е предсказана в компютърни модели, но никога не е наблюдавана пряко.
Според учените проследяването на тези драматични полярни промени е от ключово значение за подобряване на прогнозите за слънчевия цикъл.
„Всичко в атмосферата на Слънцето и целият характер на Слънцето се генерира от неговото магнитно поле и как то се променя с течение на времето. То се превръща от доста тиха звезда в наистина активна и динамична звезда с експлозии в атмосферата. Въпреки че моделите предсказваха, че полето би трябвало да е разбъркано, съвсем различно е да го видиш в действителност“, се казва в цитат в The Guardian на професор Луси Грийн от Лабораторията за космически науки “Мълард“ към UCL, която работи по мисията от 2005 г. насам.
Слънчевото въртене подхранва хаоса
Слънцето, за разлика от Земята, се върти в странен, неравномерен ритъм, като средата му се върти по-бързо от полюсите. Това диференцирано въртене навива магнитното поле на Слънцето като усукана гумена лента, докато то не се преобърне.
След около пет години Слънцето ще навлезе в следващата си спокойна фаза, известна като слънчев минимум – време, когато магнитното му поле се подрежда и активността на повърхността се успокоява.
Въпреки десетилетията проучвания учените все още не могат да предвидят кога този цикъл ще достигне своя връх или колко интензивен ще бъде следващият пристъп на слънчева ярост.
Изстреляната през 2020 г. мисия Solar Orbiter на стойност 1,3 млрд. долара заснема изображенията в средата на март. Тя ще продължи да се движи в орбита около Слънцето с ъгъл на наклона 17 градуса до декември 2026 г., когато следващият ѝ полет покрай Венера ще наклони орбитата ѝ на 24 градуса, а през 2029 г. космическият апарат ще се издигне до ъгъл от 33 градуса над равнината на планетата.
Източник: InterestingEngineering
