Пазарът на труда в Европа все още не е разрешил един сериозен проблем, с който се сблъсква значителна част от работещото население – ниското заплащане.
Последните данни, изнесени от Евростат, показват, че през 2022 година 14,7% (1 от всеки 7 служители) от работещите в ЕС попадат в категорията на нископлатените работници. Въпреки че се наблюдава леко понижение спрямо 2018 година, когато този процент е бил 16,2%, това остава съществено предизвикателство пред социалното и икономическо развитие.
Лицата с ниски заплати са служителите, които получават две трети или по-малко от медианното брутно почасово заплащане в страната, в която работят.
Сред най-засегнатите групи са младите хора, жените и работниците с ниско образование. Кои обаче се основните причини и кои държави са най-засегнати?
Кой е най-засегнат?
Жените са особено уязвими. През 2022 г. делът на нископлатените служители е по-висок сред жените, отколкото сред мъжете (17,1 % спрямо 12,6 %). През 2018 г. дяловете са били 18,2 % от жените и 12,5 % от мъжете сред наетите лица.
Младостта не е порок, но не и когато става дума за заплащане. Лицата с ниски заплати съставляват около една четвърт (25,2 %) от заетите лица на възраст под 30 години. В по-възрастните възрастови групи този дял е значително по-нисък: 12,1 % сред служителите на възраст 30-49 години и 13,4 % сред тези над 50 години.
Друг ключов фактор е образованието. Колкото по-ниско е нивото на образование на даден човек, толкова по-голяма е вероятността той да е нископлатен работник. През 2022 г. 27,5 % от заетите лица в ЕС с ниско ниво на образование са били лица с ниски доходи, в сравнение със 17,5 % от заетите лица със средно ниво на образование и 4,8 % от тези с високо ниво на образование.
Разлики между държавите
Данните показват, че разпределението на нископлатените служители в ЕС е неравномерно между държавите. Най-висок дял се наблюдава в България (26,8%), следвана от Румъния (23,9%), Латвия (23,3%), Гърция (21,7%), Естония (21,2%) и Кипър (20,0%).
За разлика от тях, по-малко от 10% от наетите лица са получавали ниски заплати в Португалия (1,8%), Швеция (4,1%), Финландия (6,5%), Италия (8,8%), Словения (9,4%) и Франция и Дания (по 9,7%).
Кои сектори са най-засегнати?
През 2022 година най-много нископлатени работници е имало в секторите на хотелиерството и ресторантьорството – 35,1% и административните и спомагателните дейности – 32,3%.
Друг фактор, който влияе на заплащането е видът на трудовия договор – 27,2% от работещите с временен договор са нископлатени, в сравнение с 12,6% от тези с постоянен договор.
Въпреки че се отчита леко понижение на процентът служители с ниско заплащане в ЕС, проблемът все още остава сериозен. Сериозните разлики между държавите говорят за това, че някой икономики са успели да осигурят добри условия на труд, докато други имат да извървят дълъг и труден път пред себе си. Редица мерки и политики за подобряване на достъпа до образование, повишаване на минималното заплащане и осигуряване на по-стабилна заетост могат да помогнат за намаляване на този проблем в бъдеще.
