Въпреки икономическите предизвикателства през последните години, според данните за миналата година, трудовият пазар в Европейския съюз (ЕС) показва признаци на стабилност и възстановяване.
Анализите, изнесени от Евростат, сочат, че през 2024 г. средната годишна заплата на пълно работно време за служителите в ЕС е била 39 800 евро, което отразява увеличение от 5,2 % спрямо 37 800 евро през 2023 г.
Този ръст е сигнал за устойчивостта на европейската икономика и усилията за подобряване на жизнения стандарт на работещите.
На фона на общото нарастване обаче, разликите между отделните държави-членки остават значителни. Абсолютният лидер по ниво на възнаграждения в Европа, с впечатляваща средна заплата от 83 000 евро годишно продължава да е Люксембург. След него се нареждат Дания с 71 600 евро, Ирландия с 61 100 евро, Белгия с 59 632 евро и Австрия с 58 600 евро.
Тези държави се отличават със силни икономики, устойчиви пазари на труда и висок стандарт на живот, което поддържа нивата на доходите в тях сред най-високите в света.
Не такава е ситуацията в страните в другия край на класацията по доходи. На последно място в Европа се нарежда България със средна годишна заплата от 15 400 евро, следвана от Гърция с 18 000 евро, Унгария с 18 500 евро, Словакия 20 287 евро и Румъния 21108 евро.
Макар стойностите да са далеч под средните за ЕС, тенденцията и в тези страни е положителна, тъй като заплатите отбелязват стабилен ръст през последните години.
Трите държави с най-висок процентен ръст на средната годишна заплата през 2024 г. спрямо 2023 г. са Полша (+16,6%), Румъния (+16,7%) и България (+14%). От другата страна, Франция (+2,4%), Италия (+2,7%) и Гърция (+5,2%) отчитат по-слаб ръст на възнагражденията, което показва относителна стабилност, но и по-бавно догонване спрямо общия темп на растеж в ЕС. В тези държави увеличението на заплатите остава под или на нивото на средното за съюза (5,2%)
Повишението на средните заплати в Европейския съюз през 2024 г. е ясен знак за икономическо възстановяване и растящо доверие на пазара на труда. Макар различията между отделните държави да продължават да са значителни, тенденцията е обещаваща – заплатите в страните с по-ниски доходи се повишават по-бързо, което може постепенно да намали пропастта между Източна и Западна на Европа. Ако тази динамика се запази и през следващите години, ЕС ще се приближи още една стъпка към постигането на по-равномерно икономическо благосъстояние за своите граждани.
