Женските жаби използват изключително интересна техника, за да избегнат чифтосването – преструват се на мъртви.
Пролетта понякога може да бъде труден сезон за европейските женски жаби. След зимен сън те се събират в езера, за да се размножават. Като се има предвид големият брой мъжки, понякога това може да е доста интензивно, което води до ожесточена конкуренция между мъжките за грабване на възможности за чифтосване.
Досега се приемаше, че женските притежават слаба защита срещу мъжките, но това изглежда не е точно така. Всъщност те са разработили ефективна и особена тактика за самоотбрана.
Изненадващо, женските европейски обикновени жаби са склонни да останат неподвижни и да симулират смъртта си, за да разубедят бъдещите си партньори. Това интересно поведенческо разкритие идва от Природонаучния музей в Берлин, Германия.
Проучването доказва, че женските не са просто пасивни участници в съревнованието за мъжки партньори по време на техния репродуктивен сезон.
Оценка на поведението при чифтосване
Екипът наблюдава отблизо поведението на чифтосване сред европейските обикновени жаби или Rana temporaria.
За целта те поставят в контейнер една мъжка жаба заедно с една възрастна женска и една по-малка женска жаба. Всичките им движения са заснети с камера. По време на своето изследване учените преброяват 54 случая на мъжки жаби, които се вкопчват в женските жаби.
Резултатите разкриват, че 83 процента от женските се стремят да извият или завъртят телата си. Докато 48 процента от стиснатите женски издават освобождаващи викове, които включваха стенания и скърцания.
Сред уловените женски, 48 процента издават призиви за освобождаване, включително сумтене и скърцане. Трябва да се отбележи, че всички тези женски, които вокализират страданието си, също се опитват и да завъртят телата си.
Тонична неподвижност се наблюдава при 33 процента от женските жаби, хванати от мъжки. Жабата проявява това поведение, като стяга крайниците и краката си и ги разтваря навън, за да изглежда мъртва.
В сравнение с по-възрастните, по-младите женски са по-склонни да използват и трите техники едновременно (въртене, призоваване и демонстриране на тонична неподвижност). Най-изненадващото е, че това странно поведение е докладвано още преди векове.
„Намерих книга, написана през 1758 г. от Рьозел фон Розенхоф, описваща това поведение, което никога повече не беше споменавано“, казва съавторът Каролин Дитрих пред The Guardian. „Преди това се смяташе, че женските не са в състояние да избират или да се защитават срещу тази мъжка принуда. Женските в тези гъсти размножителни струпвания не са пасивни, както се смяташе досега.“
Малкият размер на извадката е ограничение
Тоничната неподвижност може да е реакция на стрес и е по-често срещана при по-малки, следователно по-млади женски. Това може да е свързано с по-високите нива на стрес, свързани с липсата на опит в чифтосването.
Изследователите обаче споменават, че тези поведения могат да имат алтернативни функции, потенциално включително оценка на физическата сила и издръжливост на мъжа.
Това проучване има определени недостатъци, най-вече сравнително малкия размер на извадката. Авторите подчертават необходимостта от по-голям размер на извадката, за да се определи дали по-малките женски наистина са по-умели в избягването на мъжките жаби.
Констатациите са публикувани в списание Royal Society Open Science.
Източници: InterestingEngineering
