За сигурността на незабавните плащанията се правят минимум 6 проверки на получател и изпращач на средствата в рамките на 7-10 секунди
Антон Волик е управляващ директор за България на Infopulse – доверен международен доставчик на дигитални услуги и ИТ консултации от 1991 г. С богат практически опит в ИТ индустрията и повече от 10 години в моделирането и оптимизирането на бизнес процеси. Антон полага усилия за разширяване на бизнеса в цяла България, подпомага банковите предприятия и финансовите организации да подобрят своите процеси с авангардни технологии.
Infopulse, част от водещата скандинавска компания за дигитални услуги Tietoevry, е международен доставчик на услуги в областта на софтуерната научноизследователска и развойна дейност, управление на приложения, облак и инфраструктура и киберсигурност за МСП и компании от Fortune 100 по целия свят. Основана през 1991 г., компанията има екип от над 2000 професионалисти и е представена в 7 страни в Европа и Америка.
Infopulse предоставя технологични услуги и решения за селското стопанство, финансите, електронната търговия и търговията на дребно, енергетиката и комуналните услуги, здравеопазването и фармацевтичните продукти, производството, високите технологии, телекомуникациите и други индустрии.
Антон Волик ще бъде един от ключовите лектори на конференцията за сигурни и достъпни дигитални плащания, която ще се проведе на 5-ти октомври в Интер Експо Център.
Волик e в Infopulse вече от три години като от самото начало управлява българското поделение на фирмата. От 6 човека първоначално фирмата вече е повече от 60 души, а плановете са догодина да са вече над 200. Миналата седмица компанията отвори и своя офис в София. Идеята ни е да предоставим още възможности на пазара и нашите клиенти. В Украйна компанията има голям опит в работата с университети, преподаване, уъркшопи, спонсориране на лаборатории. Започва да работи и за развитието на академичната среда у нас, началото е поставено с Висшето училище по телекомуникации, защото компанията има голям опит и в тази сфера.
Г-н Волик, разкажете ни малко повече за историята на Infopulse, кога пристигате в България и защо ще се включите в конференцията DIGI PAY 2023?
Нашата компания е основана през 1991 година в Украйна. В Infopulse работят над 2000 човека, а в компанията Tietoevry са над 26 000 по целия свят. Историята ни е много богата и работим във всички направления на IT сектора от консултирането до разработките, автоматизация и Мachine Lеarning модели. Защо ни е интересно да участваме в DIGI PAY? В България основно работим във финансовия сектор и банковите институции. Искаме да разширим своето портфолио и да покажем на потенциални клиенти, че има други възможности и нови решения. Целта ни е да подобряваме средата, в която работим. В момента наблюдаваме, че мобилното банкиране в България не е много развито, важно е да дадем всякакви примери от световните практики. В банковата среда одобриха новия стандарт за незабавни плащания. Това е много хубаво да се интегрира с мобилни приложения, да има дигитален onboarding за клиентите включително AML (Anti–Money Laundering) процедури и допълнителни проверки. Но всичко е малко остаряло, а можем да навлезем в новия дигитален свят и да печелим и работим с клиентите изцяло дигитално, без да е необходимо да ходят до офис. Всеки има телефон, но все още трудно може да изпрати пет лева на приятел за секунди.
Как това става възможно чрез Вашите решения и специално чрез мобилно банкиране?
В момента има обширен кръг решения в областта на мобилното банкиране. Има опции за плащане чрез QR код, линкове, по телефонен номер, по имена, има различни варианти. За всички тях ще разкажем по-подробно на уъркшопа по време на конференцията. Моята презентация ще бъде насочена повече към изследване на тенденции и прогнози, за да покажа на хората кои са предимствата, според световните изследвания за създаване на виртуални клонове на банките. Светът става все по-дигитален, а младите хора искат да посещават все по-малко клоновете на банките, затова има изключително развитие на финтех стартъпи, които предлагат иновативни решения и улесняват начина, по който банкираме.
Каква част от младите предпочитат да използват дигитални канали?
Според изследванията дигиталните канали са на второ място за избор на конкретна банка или финтех компания. На първо място е доверие като това е изключително важно за половината от хората. На следващо място е възможността да използват дигитални канали за банкиране като това е изключително важно за около 20% от клиентите на банките. Това е вторият огромен фактор, клиентът да избере конкретна банка или финтех компания, където да държи своите сметки и да я използва във всекидневието.
На първо място е доверието, как се изгражда това доверие, не е ли по-трудно за финтех компаниите, за стартъпите, които тепърва изграждат мрежа и клонове? В България все още е трудно да възприемем новите решения и алтернативи?
Навсякъде е трудно. Единствената възможност да се спечели доверие е възраст на компанията, устойчивост и постоянно нарастване на портфолиото. Лично за мен е много важно работата с доставчика да е много удобна. От години използвам един от водещи финтех стартъпи и много съм доволен, но с него бих плащал в ежедневието. За преводи на големи суми пари бих използвал класическа банка. Причината е, че още има нужда от време да се развие до степен хората да се доверяват и за големи трансакции. Да, вече са с банков лиценз, но това се случи сравнително скоро, а е необходимо време, за да се наложи като банка на пазара. Доверието се придобива с години и постоянство.
В Украйна има няколко дигитални банки и финтех стартъпи, които са доста успешни например Монобанк. Те нямат физически клонове, всичко е изцяло дигитално, през онлайн приложение и мобилно банкиране. С дигиталните услуги може да привлечеш младото поколение. Статистически младите не оперират с големи суми и не пазят големи суми. Но тези млади хора ще пораснат един ден и с годините ще продължат да ползват същата банка, която също се развива и ще става все по-стабилна на пазара.
Вие може да предложите различни решения от плащания с линк до плащания с QR код, какви други видове плащания? При нас се развиват компании, които оперират на базата на отвореното банкиране и също предлагат подобни финтех решения. Какви мобилни разработки предлагате?
Като цяло мобилните разработки на пазара в момента са за базови решения. В повечето случаи мобилни разработки стават по поръчка на клиента, изцяло спрямо нуждите на клиента. Според изследванията много удобни са линкови плащания, също и плащания по номер на телефон. Това донякъде е свързано и със сигурността, не се налага да даваш номер на карта или IBAN. Аз имам твоя мобилен номер и мога да ти изпратя пари. Но това трябва да се придвижи на държавно ниво, за да може да се отключи технологията по номер на телефон да се открие твоята сметка. Такъв подход прилагат в Украйна. Viber също започнаха да внедряват плащания в Гърция, но тук все още не е развито като една от причините може да е по-малкият пазар, но и нивото на развитие на технологиите. Apple внедряват също нови методи за плащания и последно представиха на своя конференция, че телефоните помежду си само с едно доближаване могат да изпратят пари от един на друг телефон. Това са нови технологии, които могат да бъдат внедрени скоро.
Какво е необходимо затова? Не говорим ли всъщност за налагането на незабавните плащания?
Това е част от незабавните плащания, които банките в момента масово внедряват. Те са базирани на новия стандарт ISO 22002, който е въведен от Европейския съюз и създава среда за развитие на незабавните плащания. Регулацията позволява да се развие технологията и до 10 секунди трябва да мине плащането навсякъде в държава-членка. Щом банките въвеждат този стандарт и внедряват технология, за да може да правят толкова бързи преводи, това позволява индустрията да тръгне да развива бързи плащания между физически лица, преводи на малки суми, например плащане в ресторант. Това според мен е много важно, за да тръгне икономиката малко по-бързо. Колкото повече пари се въртят в икономиката, толкова по-голям е оборотът на банките и печелят по-голям брой комисионни.
Всъщност това не е ли възможност за още един удар върху сигурността на плащанията? Щом толкова бързо може да стане плащане, също толкова бързо може тези пари да бъдат откраднати?
Затова има технологии, които позволяват да защитим тези плащания. Дори за 7-10 секунди банковият софтуер дава възможност да се направят минимум три-четири проверки на изпращач и получател, да не е например в sanction лист, AML проверка, да няма забрани от държавата. Тези проверки се правят на двете страни. Това са шест-осем проверки на всяко едно плащане, което става дори за толкова малко време.
Ние не сме продуктова компания със собствени решения, но ние се фокусираме върху интеграции и решения, които може да предложим от различни компании от Microsoft, Oracle или други компании или да ги обединим всички, за да може клиентът да получи най-добър резултат, който отговаря на неговите изисквания. В същото време ние работим в посока консултиране, да поговорим с клиента, да направим анализ и да предложим посока на развитие или да изготвим нова дигитална стратегия според последните световни тенденции. Крайната стъпка е да работим за взаимна печалба, не само да вземем пари от клиента, а да дадем на клиента добавена стойност, която да му помогне да развие своя бизнес. Колкото по-голям бизнес има клиента, толкова по-голям бизнес развиваме и ние.
Каква е разликата в използването на мобилно банкиране на пазари в Европейския съюз (ЕС) и извън ЕС, повече регулации са предимство или недостатък за развитие на тези технологии?
Регулациите със сигурност влияят на развитието на средата. В Европейския съюз нещата се движат малко по-бавно за разлика от Източна Европа или Украйна, защото държавите са много, много политици и решенията се вземат по-бавно. За да имаш хубави приложение, трябва да имаш супер бърза инфраструктура, която обработва всички тези заявки от приложения. Засега в повечето държави от ЕС инфраструктурата е т.н on prem т.е има физически сървъри, повечето от които са базирани в София. Не се използва масово cloud, за да бъде изнесено нещо там, което позволява да има географска независимост. А така може да получаваш по-бърза инфраструктура, която може да се използва за всичко. Ако трябва да правим сравнение с Украйна, ние в ЕС сме доста по назад в технологиите. Но нещата се движат в правилната посока. Вземат се положителни решения, такова е ISO за незабавните плащания, което приеха в началото на годината.
По какъв начин новата директива за плащанията PSD3 и отвореното банкиране влияе за развитието на мобилното банкиране?
Това по-скоро влияе върху самите технологии, които да използваш за обработка на плащанията. Регулациите в директивата за плащанията и отвореното банкиране налагат допълнителни проверки, за които споменах. Те забавят нещата вместо да ги опростяват, но това е логично, за да се спират все пак нарастващите измами и атаки, какъвто е другият фокус на конференцията DIGI PAY.
Кои сектори са особено интересни за мобилното банкиране, ние говорим за потребителите, които масово може да започнем да използваме мобилни плащания? Но като говорим за бизнеса всички сектори ли са еднакво отворени за прилагане на тези технологии?
В света на мобилното банкиране говорим повече за крайни клиенти, защото това улеснява процедурите. Но като представител на бизнес мога да кажа, че и бизнесът използва все по-често мобилни приложения. Колкото повече вървим напред, толкова повече ще се ползват. Светът става дигитален, всичко е в мобилния телефон, лаптопът почти не ни трябва вече. Ние се фокусираме върху прилагане на мобилните решения във финансовия сектор и e–commerce сектора. Мога да дам пример от Казахстан, където масово използват QR код за плащания. Какво правят там, за да ги използват в търговията?
Използването на пос терминал е свързано с много големи комисионни и търговците масово принтират QR код. На всеки магазин има принтирана таблица с QR код, продавачът казва цената например 20 лева и ти плаща директно към банкова сметка, заобикаляйки пос терминала. Тук няма комисионна за клиента, за търговеца преводът също е жълти стотинки. Пос терминалите са скъпи, а всеки телефон може да се използва успешно за пос терминал реално. Това е пример за развитие на мобилните плащания в цялата държава.
