Според „New York Post“, изследователски екип е открил много пренебрегвана „суперхрана“ – бамбуковите филизи. И преди да се втурнете да берете декоративния бамбук, който расте във вашата градина ви, има няколко неща, които трябва да знаете.
Екипът систематично преглежда всички налични доказателства за бамбука като храна и неговия ефект върху човешкото здраве. Изследователската база се оказва изненадващо оскъдна – само 16 проучвания отговарят на критериите на изследователите, включително четири проучвания върху хора и четири лабораторни. Те се фокусират върху характеристиките на бамбука с потенциално приложение в храненето.
Резултатите от тях доказват някои положителни ефекти върху здравето от консумацията на бамбук. Едно проучване показва, че консумацията на бамбукови филизи в бисквитки контролира по-добре нивата на кръвната захар и че по-голямата консумация на бамбук води до допълнително понижаване на нивата.
Други проучвания документират благоприятните ефекти на фибрите, които съдържат. Това не се ограничава само до по-лесни изхождания, но включва и така наречения „фекален обем“, като и двете доказано се подобряват.
Също така, в сравнение с диета без фибри, бамбуковите филизи понижават общия холестерол и LDL холестерола (т.нар. „лош холестерол“), който може да се натрупа в кръвоносните съдове и да причини сърдечни заболявания.
Едно необичайно предимство на бамбука е, че съдържа флавоноиди – растителни съединения, които могат да предпазват от акриламид, потенциално вреден химикал, който се образува, когато нишестени храни се готвят при високи температури.
Консумацията на бамбук може също да помогне за успокояване на възпалението и предпазване на клетките от увреждане. В лабораторни тестове той намалява активността на имунните клетки с 63% и намалява наполовина освобождаването на вещества, които предизвикват възпаление в тялото.
Бамбукът действа и като антиоксидант – лабораторните тестове показват, че намалява почти наполовина производството на вредни химикали като водороден пероксид, които могат да увредят клетките.
Въпреки че тези открития са били в лабораторни тестове, това дава известна представа за действието на екстрактите от бамбук върху човешкото тяло.
Обработката е важна
Ако обаче бамбукът не е правилно приготвен, това може да доведе до редица проблеми. Едно проучване го свързва с повишен риск от състояние, наречено гуша. Гушата е уголемяване на щитовидната жлеза – жлеза във врата, която е важна за растежа и регулирането на метаболизма. Вижда се като подуване в предната част на врата и най-често се свързва с нисък прием на йод.
Лошо приготвеният бамбук съдържа химикали, наречени цианогенни гликозиди, които тялото преобразува в друг химикал, наречен тиоцианат. Те блокират щитовидната жлеза да използва йода ефективно. Хората на диети с ниско съдържание на йод или със съществуващи проблеми с щитовидната жлеза са особено застрашени.
Но рискът от гуша от консумацията на бамбукови филизи може да бъде намален чрез правилно приготвяне на филиза за консумация, което може да се постигне чрез варене на филиза във вода.
Някои от анализираните проби от бамбук съдържат тежки метали, като арсен, кадмий и олово. Следи от тях се срещат в повечето храни и имат безопасни нива, определени например от Агенцията по хранителни стандарти.
Въпреки че повечето измерени количества са били в рамките на допустимите граници, в 21 от оценените проби е открито олово в количества до 4,6 пъти над допустимите. Въпреки че е важно да се внимава, не е доказано, че тези концентрации влияят върху здравето на клетките в лабораторията, което може да подсказва колко лесно тези химикали се използват от тъканите (тяхната така наречена „бионаличност“).
Има и някои други неща, които трябва да се имат предвид. Доказателствената база в тази област не е толкова силна, колкото би могла да бъде. Малкото релевантни проучвания по тази тема, имат и някои методологични проблеми и не предлагат неопровержими доказателства за своите открития.
Въпреки това, изследванията показват, че бамбуковите филизи имат потенциал като устойчива и здравословна храна. И подобно на самите филизи, интересът към тази област вероятно само ще расте – бързо.
Източник: Lee Smith, Professor of Public Health, Anglia Ruskin University; Robert MacKinnon, Clinical Scientist and Deputy Head of School, Anglia Ruskin University/The Conversation
