Ежедневно преминаваме през пъстра палитра от емоции, заедно със стреса, който те пренасят и в края на деня затваряме страницата, освобождавайки се от негативното. Не винаги обаче това уравнение работи толкова изрядно и понякога свикваме да приемаме целия стрес, без да ни остава време да се разделим с него.
Терминът „бърнаут“ е въведен през 70-те години на миналия век от американския психолог Хърбърт Фройденбергер. Той свързва термина с последствията от силен и продължителен стрес при помагащите професии, които по своето предназначение съдържат дейности за оказване на помощ, например здравните и социалните работници. В наши дни терминът не се използва само за тези “помагащи” професии и все по-често се свързва с работещите в офис.
Какво представлява?
Неспособността да се изключите от работните си задължения може да се превърне в тенденция. Бърнаут се превръща във все по-популярен термин, с който се описва реакцията на продължителен или хроничен стрес на работното място. Още наричан синдром на професионално прегаряне, бърнаутът предизвиква изтощение в три измерения – емоционално, психическо и физическо. Характеризира се с чувство за намалена професионална ефективност, понижен интерес към работата и липса на енергия.
Кой получава бърнаут?
Професионалното прегаряне се превръща в сериозен проблем на съвременния свят. Според Световната Здравна Организация, Бърнаут е болестта на XXI век. Голяма част от хората в зряла възраст прекарват повече от 8 часа на ден на работното си място. Всяка една професионална длъжност има потенциал да предизвика стрес в нашето ежедневие. Синдромът на прегаряне се развива, когато този стрес не е бил адресиран дълго време и е станал хроничен. В особен риск са хора, чиито професии включват неясни роли и очаквания, липса на комуникация с мениджърите и ниско заплащане.
Въпреки че много рискови фактори за прегаряне са свързани със структурата на работата, някои черти на характера и определени вярвания могат да направят минаването през стресови моменти по-трудно. Колкото по-трудно овладяваме стреса, толкова по-податливи на прегаряне ставаме. Такива черти могат да бъдат перфекционизъм, песимизъм, характер тип А (личности, които са амбициозни, устремени, с лидерски качества). Още един фактор в развиването на бърнаут е липса на съвпадение между нашите ценности и убеждения и тези на компанията, в която работим.
Как да разпознаем симптомите?
Понякога е трудно да забележим симптомите на бърнаут, особено ако това състояние продължава дълго време. Често имаме склонност да не обръщаме внимание на собствените си нужди. Бърнаут може да се усеща като депресивно състояние (депресията е отделно от прегарянето разстройство и методът на лечение е различен). Преживяването се описва като чувство на достигната точка на пречупване и силно убеждение, че справянето с ангажиментите е невъзможно. Често страдащите от бърнаут полагат огромни усилия да поддържат баланса дълго време преди да достигнат до точката на пречупване.
Някои от симптомите на прегаряне са:
- Станали сме по-цинични към работата и работното си място.
- Трудно ни е да започнем работния ден и ни липсва енергия
- Трудно ни е да насочим вниманието си към работния процес
- Добрите резултати вече не ни носят удовлетворение
- Сънят и апетитът ни са нарушени
- Използваме храна, наркотици и алкохол, за да се почувстваме по-добре
- Появяват се необяснени болки в тялото ни – главоболия, храносмилателни проблеми
Какви са начините за справяне с бърнаут?
Важно е да се потърси помощ възможно най-скоро след усещането на първите симптоми, за да може възстановяването да е бързо и ефективно. Най-добрият начин за справяне с бърнаут е да научим как да се справяме с ежедневния стрес. Техники за справяне със стреса можем да усвоим от консултация със специалист по психично здраве.
Ето и някои стъпки, които можем да предприемем веднага, за да подпомогнем състоянието си:
- Първата стъпка е да обърнем внимание на нашето физическо тяло. Нужно е да се уверим, че се храним пълноценно, движим тялото си (разходки, физически упражнения, разтягане) и се наспиваме достатъчно добре.
- Нужно е да освободим време в графика си за почивка и да помислим колко дълга ваканция ни е необходима, за да се почувстваме презаредени. Какви активности ще правим през свободното от работа време? Бихме ли се почувствали добре, ако се отправим на дълго пътешествие, опознаем нова култура, имаме ново преживяване или имаме нужда от почивка с повече време за сън, четене на книги и спокойствие? Освен планиране на по-дълга ваканция, е важно да освобождаваме малко време всяка седмица, в което да се погрижим за себе си.
- Кратки почивки във всеки един работен ден. Специалистите по психично здраве препоръчват да си взимаме кратки почивки от работа на всеки 45 минути. Това помага за нашия фокус и концетрация през остатъка от деня. Можем да използваме тези почивки да направим кратка медитация.
- Важно е да се научим да отстояваме личните си граници. Няма как да бъдем на разположение за работните си задачи през цялото време. Нужно е да се научим да се изключваме от работата си вечер и през почивните дни.
- Изграждане на подкрепящ социален кръг – приятели, роднини и колеги, на които можем да разкажем какво се случва на работа. Споделянето на трудностите, през които преминаваме, може да подейства терапевтично.
Ако сте достигнали до точка, в която усещате, че сте безсилни и се чувствате така, сякаш живеете по инерция, е необходимо да направите нещо по въпроса. Това чувство няма да изчезне, нито ще се подобри само по себе си. Имате силата да си възвърнете контрола и да заздравите връзката си със себе си. Получаването на професионална подкрепа ще ви предостави необходимите методи за справяне, които ще ви помогнат да възвърнете усещането за радост и удовлетворение от живота.
