През 2014 г. Minawao в Камерун приема най-малко 60 000 бежанци, които бягат от насилието, свързано с бунтовниците на Боко Харам в съседна Нигерия. Minawao е сух район, който винаги е прашно кафяв, а пристигането на бежанците ускорява процеса на опустиняване, тъй като те изсичат и малкото останали дървета за дърва за огрев и готвене.
Но за няколко години Световната лутеранска федерация (LWF) и Агенцията на ООН за бежанците (UNHCR) успяват да дадат възможност на бежанците да превърнат региона в процъфтяваща млада гора.
В този много суров климат реките пресъхват през летните месеци и засаждането и прибирането на реколта са много трудни. 95% от хората, живеещи в този далечен северен регион, готвят и се отопляват на дърва – освен това бежанският лагер се разрасва, за да се превърне в град, нуждаещ се от собствени доставки.
Преди да пристигнат нигерийците, местното население има достатъчно дърва за огрев. След пристигането им обаче околната среда е напълно унищожена, казва Бубакар Усмари, който управлява кантона, граничещ с лагера.
Цената на дървесината се повишава значително, което предизвиква конфликти в общността. Изправени пред това екологично и човешко бедствие, UNHCR и LWF стартират своята уникална програма през 2017 г., която да обърне обезлесяването и да се справи с проблема от две страни, включително насърчавайки използването на възобновяеми източници на енергия.
Сега общностите работят заедно за възстановяване и опазване на околната среда.
„Накъдето и да погледнем, сега е зелено“, казва Лука Айзък, президент на нигерийските бежанци в Минавао. „Дърветата са пораснали, имаме сянка и ще имаме достатъчно дървета, за да направим околната среда красива и здравословна. Преди това въздухът беше много прашен. Сега въздухът, който дишаме, е прекрасен.”
Понякога най-доброто, което можете да направите е да засадите дърво
LWF отглежда овощни дървета в разсадници с помощта на доброволци бежанци, след което раздава фиданките на администраторите на лагера, училища, джамии, църкви и домакинства.
Бежанците получават обучение как да използват „технологията на пашкулите“, разработена от Land Life Company, за да дадат на разсада най-добрия шанс за оцеляване в суровата среда. Това включва заравяне на воден резервоар с форма на поничка, направен от рециклирани материали, който заобикаля корените на растението и го захранва с помощта на връв, която се свързва с фиданката.
Сега, пет години по-късно, 360 000 дървета са отгледани в разсадника, в покрайнините на лагера – и засадени на 294 акра. И те отбелязват 90% преживяемост.
Плодни дървета, акации, кашу или моринги осигурят плодове и лекарства за общността. Петгодишният цикъл на засаждане и прибиране на реколтата осигурява дърва за огрев, както и лозя за изграждане на покриви.
Дърветата също предпазват от вятъра, намаляват ерозията и осигуряват сянка – достатъчно, за да могат семействата да отглеждат култури, нещо, което не е било възможно преди.
„Дърветата ни дават толкова много“, казва нигерийската бежанка Лидия Якубу. „Първо, те осигуряват сянката, необходима за отглеждането на храна. След това мъртвите листа и клони могат да се превърнат в тор за култивиране. И накрая, гората привлича и задържа вода. Дори валежите са се увеличили.“
В същото време проектът осигурява нов поминък, като същевременно намалява въглеродните емисии от изгарянето на дърва.
Алтернативната енергия предоставя възможности на жените
За да се гарантират, че новата гора няма да бъде изсечена веднага, стартира производството на енергийно ефективни печки, заедно с два центъра за производство на „екологични дървени въглища“.
Домакинствата в лагера изпращат отпадъците си от културите до центъра за дървени въглища, където те се сортират, сушат, карбонизират и уплътняват в брикети от обучени бежанки. След това те се използват в специално пригодени готварски печки. LWF казва, че е обучила повече от 5500 домакинства в производството на екологични дървени въглища и е раздала 11 500 енергийно ефективни печки.
В производството на дървени въглища и печки са заети 300 души, повечето жени. Наличието на собствени доходи ги овластява и подобрява позициите им в семействата.
Фиби Ибрахим, бежанка и майка на пет деца, която живее в Минавао от 2016 г., е един от работниците.
„Парите, които правя от продажбата на брикети от дървени въглища, ми позволяват да купувам сапун, подправки и месо, за да изхранвам семейството си“, казва Фиби. „Надявам се, че скоро, когато спестя достатъчно пари, ще мога да отворя собствен магазин в лагера и напълно да задоволя нуждите на моето домакинство.“
Финансирана с дарение от 2,7 милиона долара от Холандската лотария, програмата в Камерун е част от инициативата Великата зелена стена, която има за цел да отгледа 8000-километрова ивица растителност и дървета за борба с опустиняването и сушата по границата на Сахара.
Погледнато от небето, развитието на обекта за няколко години е поразително. Видеозаписи, заснети през 2018 г., показват огромни участъци от пясък около сгради и убежища. Сега земята е покрита с растителност.
Гледайте видеото от Reuters …
Източник: GoodNewsNetwork
