Международен екип от палеонтолози е получил нови сведения за човешките предци от региона Леди-Герару в Африка.
Находките на фосилизирани зъби сочат, че два различни вида хоминини – Австралопитеци (Australopithecus) и най-ранните представители на нашия собствен род Хомо (Homo) – са съжителствали там преди 2,6 до 2,8 милиона години.
Това оспорва опростената представа за човешката еволюция. Освен това, най-вълнуващото откритие беше нов вид австралопитек, идентифициран по 13 фосилизирани зъба.
По-сложна еволюционна история
Изследователи от Аризонския държавен университет ръководят изследователския проект Леди-Герару, ключово място за изучаване на ранните човешки корени.
През 2013 г. на същото място е открита най-старата известна челюст на Хомо, датираща отпреди 2,8 милиона години. Последната работа се основава на тази основа, като новооткритите зъби предоставят по-задълбочен поглед върху хоминидната среда от онова време.
13-те нови фосилизирани зъба принадлежат както на рода Хомо, така и на нов вид от рода Австралопитеци.
Един от най-важните аспекти на находката е идентифицирането на досега неизвестен вид от рода Австралопитеци.
Австралопитеците са признати за ранни човешки предци, характеризиращи се с по-малки тела и мозъци, като известната „Люси“ (Australopithecus afarensis) е типичен пример за това.
Въпреки това, изследователският екип е стигнал до заключението, че тези нови зъби се различават от тези на A. afarensis, което потвърждава, че видът на Луси вероятно вече не е бил присъствал в този регион след 2,95 милиона години.
Новооткритите зъби на Homo потвърждават, че нашият род е много стар, датиращ отпреди 2,6 до 2,8 милиона години.
За да даде официално име на новия вид обаче, екипът трябва да намери повече фосили, освен зъбите.
Съвместното съществуване на тези две групи оспорва дългогодишното убеждение за прост, линеен еволюционен път.
„Това ново проучване показва, че представата, която много от нас имат в съзнанието си за еволюцията от маймуна към неандерталец към съвременен човек, не е правилна – еволюцията очевидно не работи по този начин“, казва Кей Рийд, палеоеколог от Аризонския държавен университет.
„Тук имаме два вида хоминини, които са заедно. Човешката еволюция не е линейна, тя е разклонено дърво, има форми на живот, които изчезват“, добавя Рийд.
Вулканични кристали
Екипът датира фосилите, като анализира слоевете вулканична пепел, които обграждат седиментите, съдържащи фосилите.
Регионът Афар някога е бил огнище на вулканична активност, която е оставила кристали в пепелта, които могат да бъдат датирани, което позволява на екипа да определи точно времето, в което са се образували фосилите.
Находките от фосили също дават улики за средата, в която са живели тези ранни хоминиди. За разлика от сухите пустинни земи на Леди-Герару днес, преди милиони години тази област е била покрита с буйна растителност, с реки и плитки езера.
Изследователският екип в момента изследва зъбния емайл на фосилите, за да определи хранителния режим на тези древни хоминиди и да получи повече информация.
„Когато направиш вълнуващо откритие, ако си палеонтолог, винаги знаеш, че ти е нужна повече информация“, казва Рийд.
„Откриването на още фосили ще ни помогне да разкажем историята на онова, което се е случило с нашите предци преди много време. А понеже именно ние сме техните оцелели потомци, всъщност знаем, че говорим за нашата собствена история“, заключава авторът.
Резултатите от изследването са публикувани в списанието Nature.
Източник: InterestingEngineering
