Може би най-удивителното явление, откривано някога от астрономите, наскоро беше наблюдавано „случайно“ от космическия телескоп Хъбъл.
Това, което Хъбъл открива, е свръхмасивна черна дупка, три пъти по-голяма от диаметъра на цялата ни галактика, която минава през Вселената толкова бързо, че би преминала разстоянието от Земята до Луната само за 14 минути.
Почти толкова невероятно е това, което се вижда след нея – ярка „контрактна следа“ от новородени звезди, ясно видима в изображението на телескопа като цветна драскотина. Следата е толкова необичайна, че учените първоначално я отхвърлят като резултат от неизправност, но последващи спектроскопски наблюдения разкриват, че това е верига от млади сини звезди с дължина 200 000 светлинни години.
Нищо дори малко подобно на това не е виждано досега и учените спекулират, че това е резултат от нещо като „космически билярд“, когато две или може би три големи черни дупки отскачат една в друга.
„Вместо да поглъща звезди пред себе си, подобно на космически Pac-Man, бързата черна дупка се врязва в газ пред себе си, за да предизвика ново образуване на звезди по тесен коридор“, съобщават журналисти от НАСА.
„Черната дупка се движи твърде бързо, за да има време за „лека закуска“. Нищо подобно не е виждано досега, но беше заснето случайно от космическия телескоп Хъбъл на НАСА.“
В единия край на колоната може да се види много ярка топка от йонизиран кислород, резултат от скоростта на движение на черната дупка.
„Газът пред нея се шокира поради този свръхзвуков удар с много висока скорост на черната дупка, движеща се през газа. Как точно работи не е известно“, казва Питер ван Докум от Йейлския университет. „Това е чиста случайност, че се натъкнахме на него.“
Докато търси кълбовидни звездни купове в близка галактика джудже, ван Докум забелязва следата от звезди и я отхвърли като космически лъч, пречупващ се в обектива на телескопа, но след като премахва всички космически лъчи, тя все още е там, което налага спектроскопия анализ в обсерваториите Кек в Хавай.
Потвържденията за образуването на звезди в обратната следа водят до теорията, че това е черна дупка, която ван Докум и колегите му след това трябва да обяснят.
Идеята е, че две супермасивни черни дупки са се слели, за да образуват въртяща се двоична черна дупка преди около 50 милиона години. След това се е появила трета галактика, която също има свръхмасивна черна дупка в средата си и когато е изтеглена в съществуващата двойна система, гравитационната сила е толкова силна, че изтръгна третата черна дупка от собствената й галактика и я изстрелва със свистене.
Двоичната черна дупка може все още да е непокътната или може да е отскочил по подобен начин в друга посока. Има характеристика, наблюдавана от противоположната страна на галактиката домакин, която може да е избягалата двоична черна дупка.
Косвено доказателство за това е, че няма признаци за активна черна дупка, останала в ядрото на галактиката.
Планирани са последващи наблюдения с по-чувствителния космически телескоп James Webb, а изследването е публикувано в Astrophysical Journal Letters.
Източник: GoodNewsNetwork
