Обхватът на изследването показва два различни типа взаимоотношения между човек и робот: робосексуалност и робоприятелство.
Тъй като хората все още не са разбрали напълно сексуалността и нейния спектър, ново проучване хвърля светлина върху нова концепция за взаимоотношенията между човек и робот. Проучването, публикувано от Марк Травърс, известен психолог, се опитва да разкрие привличането към хуманоидните роботи като сексуални партньори.
Обхватът на изследването показва два различни типа взаимоотношения между човек и робот: робосексуалност и робоприятелство.
Робосексуалността, както показва изследването, означава склонност към сексуални отношения с хуманоидни роботи. Изненадващо, проучването установява, че мъжете показват по-висок шанс за робосексуалност в сравнение с жените.
Освен това, тази склонност сред мъжете е тясно свързана с враждебния сексизъм. Това е проява на негативни нагласи и поведение към индивиди, основани на пола, особено жените.
Проучването дава на участниците формуляри за съгласие, описващи подробно проучването и връзка към пакет от онлайн анкети. Пакетът включваше въпросници, питащи за социосексуална ориентация, враждебен сексизъм, ориентация към социално господство и следните две подкани за робоприятелството и робосексуалността
След публикуването на „Любов и секс с роботи“ на Дейвид Леви (2007 г.), изследователите се интересуват от използването на роботи като заместител на човешките сексуални партньори.
Това повдигна няколко етични, морални и социокултурни последици, включително съгласие и автономия, мотивация за покупка, изневяра, възраст, раса и личност в дизайна на роботите и фокусът на това изследване, интерес и привличане към роботите като сексуални партньори.
Изследователите разкриват, че мъжете, които поддържат враждебни сексистки убеждения, са по-привлечени от сексуални отношения с роботи, вероятно произтичащи от чувства на гняв, презрение и недоверие към жените.
За да добавим към това още повече, изследването свързва привлекателността на робосексуалността сред мъжете с техните по-високи резултати в „ориентация към социално господство“ (SDO). Това показва предпочитание към йерархични социални структури.
Мъжете с повишени нива на SDO са склонни да подкрепят вярвания, подкрепящи социалното неравенство, намирайки утеха във връзки, където могат да упражняват контрол. Не е изненадващо, че този аспект значително отсъства при взаимодействията с автономни човешки партньори.
Обществени влияния, оформящи желанията за робосексуалност
Проучването обаче не спира до разкриването на мотивите зад робосексуалността. То също така се задълбочава в обществените влияния, оформящи тези желания. Изследването показва как популярните изобразявания на интимни взаимоотношения между човек и робот онлайн причиняват повече полови стереотипи и хетеронормативност.
От другата страна на спектъра, проучването въвежда концепцията за робоприятелство. Това е платонична връзка с роботите, наблюдавана предимно сред жените.
За разлика от робосексуалността, робоприятелството се върти около формирането на значими емоционални връзки и общуване с роботи. Тези жени намират безопасно пространство с хуманоиди и често създават дълбока връзка с тях.
Тези жени често са с по-ниски нива на ориентация към социално господство и враждебен сексизъм. Така че те показват по-голяма склонност към насърчаване на приятелство с роботи, а понятията за социална справедливост и реципрочност ги привличат.
Изследването на взаимодействията човек-робот е важно за справяне с тези проблеми с интегрирането на технологиите в ежедневието. То също така дава представа за това как човешките същества взаимодействат помежду си, особено с тези, които те възприемат като различни или по-нисши.
Подробностите за изследването са публикувани в списание Sage.
Източник: InterestingEngineering
