Историята на една от най-успешните публично-частни индустриални инициативи и един от най-мащабните икономически проекти на България – „Тракия икономическа зона“ /ТИЗ/ започва през 1996 година със стартирането на първата индустриална зона – „Марица“. Днес „Тракия икономическа зона“ се развива върху 10,7 милиона кв.м обща площ и обединява 5 индустриални подзони в района на Пловдив.
През годините „Тракия икономическа зона“ успява да се утвърди като най-голямата и устойчиво развиваща се индустриална зона не само в България, но и в цяла Източна Европа. С повече от 200 инвеститора, голяма част от които чуждестранни, 4 милиарда евро привлечени инвестиции и създаването на над 45 000 нови работни места, ТИЗ не е просто индустриален парк, а мощен икономически двигател за устойчивото развитие на региона и страната.
Днес зоната се е отправила към бъдещето с още по-амбициозен проект – първия в Европа Въглеродно-неутрален индустриален парк. Стартът на двугодишния международен научно-практически проект „Въглеродно Неутрална Тракия Икономическа Зона“ (0-Carbon Trakia Economic Zone C0TEZ) вече бе даден в началото на тази година от Германската Федерална Фондация за Околна Среда, а основната му цел е разработването на дългосрочна стратегия за въглеродно неутрално енергийно развитие на Тракия икономическа зона. Проектът има потенциал да привлече нови инвестиции на стойност 4 милиарда евро през следващото десетилетие, превръщайки Пловдив в пример за устойчива индустрия.
За предизвикателствата и възможностите пред индустриалното развитие в България, за необходимостта от висококвалифицирани кадри и за визията му за бъдещето разговаряме с инж. Пламен Панчев, изпълнителен директор и основател на Тракия икономическа зона.
Здравейте, инж. Панчев! Огромно удоволствие е днес да Ви посрещнем като наш гост. „Тракия икономическа зона“ /ТИЗ/ е на прага на нова мащабна трансформация – изграждането на първия в Европа въглеродно-неутрален индустриален парк. Разкажете ни малко повече за мащабите и целите на проекта!
C0TEZ е иницииран и ръководен от проф. д-р Георги П. Георгиев (от Dr. Georgiev Consulting GmbH), като партньор по проекта е и сдружение „Клъстер Тракия икономическа зона“ (КТИЗ) – мозъчният тръст на ТИЗ за иновации и устойчиво развитие. Начинанието е финансирано от Германската федерална фондация за околна среда (Deutsche Bundesstiftung Umwelt – DBU) като приоритетен международен стратегически проект. Целта е разработването на успешна дългосрочна стратегия за бъдещо енергийно развитие на ТИЗ с нов фокус – „Въглеродно Неутрален Индустриален Парк“ (ВНИП), който да послужи като пример не само за България, но и за всички държави членки на ЕС.
Основна част от проекта е изработването на модел за развитие и управление на бъдещата регионална енергийна система, включвайки технически, юридически, финансови, социални, териториални, транспортни и др. аспекти. C0TEZ се осъществява с помощта и в колаборация със стратегическия партньор на България – Германия. Крайната цел е създаване на функционален модел за устойчиви индустриални зони, с възможност за мултиплициране в Германия и цяла Европа.
В рамките на проекта ще бъде зададена не само първоначалната рамка на местната интелигентна енергийна мрежа (вкл. нейната логика на функциониране, техническо и правно управление), но и бъдещия финансов модел на зелените облигации – за стимулиране на устойчивото развитие на инвестиционните дружества, в контекста на една осъзната кръгова икономика. С това амбициозно начинание партньорите по проекта правим сериозна крачка към успешна и осъзната от всички релевантни заинтересовани страни децентрализация и увеличена суровинна независимост, за подготовка на функциониращ децентрален модел на ресурсната екосистема на бъдещето в зоната.
Основната цел на COTEZ е разработването и утвърждаване на методика за стратегическо проектиране на бъдещето на единствения по рода си в Европа Индустриален парк с неутрален въглероден отпечатък – ВНИП, с устойчива енергийна система и земеползване, както и цялостна стратегия за нейното приложение, съвместно със съответните заинтересовани страни – от енергетиката, бизнеса и политиката. За устойчиво регионално енергийно развитие на ТИЗ, с акцент върху декарбонизацията, децентрализацията и интегрирането на т.нар. Зелени облигации като обещаващ инструмент за подкрепа на процеса на устойчива индустриална трансформация, основан на публично-частно партньорство.
До 2045 г. ВНИП се предвижда да стане ресурсно самодостатъчен на базата на ВЕИ и регионална енергийна система с интелигентно децентрализирано управление. Концепцията C0TEZ, включително методологията за прогнозиране и разработване на необходимата конкретна стратегия, има голям потенциал за мултиплициране и след 5-10 години се очаква да има широко приложение в Германия, България и Европа. Екипът на проф. д-р Георги П. Георгиев работи по тази тема от около 15 години.
Очаква се проектът да привлече сериозни нови инвестиции през следващите години. Какви сектори и компании проявяват най-голям интерес и какви нови възможности ще отвори това за региона?
ТИЗ има стратегическо географско и логистично местоположение на кръстопътя на Европа и Азия. Освен това се развива на териториите на 9 общини и предлага на националните и международните инвеститори подход „Обслужване на едно гише“, успешно тестван вече 30 години.
Първият по рода си в Европейския съюз Въглеродно неутрален индустриален парк (ВНИП) ще се развива върху площ от 5 милиона кв.м /5000 декара/, а прогнозите са, че през следващите 20 години ще привлече инвестиции във високотехнологични и енергийно интензивни предприятия в размер на до 4 млрд. евро.
Предвижда се да предложи иновативна устойчива енергийна мрежа с уникална система за управление, с около 1 GW енергия, вкл. от възобновяеми източници (фотоволтаици), водородна система и биогаз от отпадъчна биомаса, и „отпадъчна“ процесна топлина. Екипът на C0TEZ предвижда да разработи и уникален цялостен подход за управление на интелигентни енергийни мрежи чрез технологии и модели на политика и управление (зелени облигации като катализиращ модел) и участие на широк кръг заинтересовани страни – бизнес, публични ведомства и институции, граждани и структури на гражданското общество.
Наред с това ВНИП ще обхване доставчиците на енергия от ВЕИ, електролиза и биометан, енергийните технологични иноватори в областта на водорода, биогаза и съхранението им, както и многопосочно активните индустриални енергийни потребители.
Проектът включва възможността за изработването на зелена облигация. Какво точно представлява тя и как ще помогне за реализирането на декарбонизацията на зоната?
Ще бъдат изработени сценарии за устойчиво развитие на Зоната на базата на модела с т. нар. Зелени облигации, а и други релевантни финансови инструменти и модели за устойчиво енергийно развитие, ангажиращи широк кръг от фирми и граждани във финансирането на иновативните начинания и мерките за декарбонизация, свързани с инвестиции от голям мащаб.
Така ще бъде постигната основната цел на начинанието – приобщаване на обществото към принципите на екологично и икономическо развитие като неразделна комбинация, гарантираща устойчиво бъдеще на региона, давайки възможност на гражданите да съинвестират в различни обеми.
Много инвеститори се насочват към екологично чисти и устойчиви индустриални проекти. Какви предимства предлага ТИЗ за компаниите, които искат да бъдат част от този преход към зелена икономика?
Екипът на Тракия икономическа зона повече от 20 години прилага политиката за нулево индустриално замърсяване и кръгова икономика (т.е. превръщането на отпадъците в суровини). На територията на ТИЗ действа специална харта в тази посока, подписана от големите компании в зоната. Чрез сдружение „Клъстер Тракия икономическа зона“ непрекъснато работим за подобряване на екосредата, не само прилагайки иновативни подходи заедно с компаниите, но като активни участници, а и самите ние сме в основата на обществени инициативи като, например, засаждане на дървета, периодично почистване на населите места и подзоните на ТИЗ и др. Работим и в посока по-добро оползотворяване на отпадъчните води в зоната.
Навлизането на нови инвеститори е пряко свързано и с необходимостта от квалифицираната работна ръка. Какви стратегии прилагате, за да осигурите достатъчно специалисти за нуждите на индустрията?
Създадохме партньорска мрежа „ТИЗ: Бизнес-образование“, в която включихме фирмите, средните и висши учебни заведения, общинските и държавни образователни институции. Задействахме десетки партньорства на компании с професионални гимназии, за да може децата още от ученическата скамейка да получат необходимите знания и практически умения за индустрията. За 15 години сме направили буквално стотици инициативи, свързани с приобщаването на образованието към изискванията на бизнеса за квалифицирани кадри. Опитваме се да променим обществените стереотипи, че работата в индустрията е мръсна и свързана с тежък физически труд. Правим „Ден на отворените врати“ в заводите в ТИЗ за родители и ученици, за да видят с очите си работните условия и модерните процеси и технологии в тях.
„Тракия икономическа зона“ /ТИЗ/ е един от основните двигатели на индустриалното развитие в България. Какво е необходимо да се направи, за да могат и други региони в България да последват примера на ТИЗ?
Личности – визионери, местна инициатива, доверие между партньорите – бизнес, държавни и общински власти и експлоатационните дружества, добра инфраструктура, съкратени административни процедури, наличие на работна ръка. Но най-вече съмишленици в името на обща цел! Екипът ни винаги работи на принципа – всички можем да си партнираме, а не конкурираме, или накратко казано – превръщаме конкуренцията в сътрудничество!
