Здравейте отново! Щом четете това, явно първият материал ви е харесал. Говорихме си за усмивката. Усмихнахте ли се? Как се отрази усмивката на Вас, на Вашето семейство, на Вашите колеги?
Аз съм Ива и съм Вашият интелект-тренер и специалист в сферата на човешките ресурси, който може да ви бъде полезен както в управлението на Вашия персонал, така и с няколко тактики, които могат наистина да направят от вас един още по-добър лидер. Можете да научите повече за мен и опита, който притежавам, в профилите ми в социалните мрежи.
Темата, която съм избрала днес е свързана с нашия мозък. Спомняте ли си, че Ви разказвах за моя оптимизъм, който е непоправим? От къде идва това? Реализъм или песимизъм? Кое ни определя като такива? Вярвам се сещате. Верният отговор са мислите.
Мислите. В този материал ще си говорим за мислите. За тези, които се загнездват в мозъка ни и за онези, които преминават като „Влак бърза мисъл”. Правих едно проучване за това колко мисли минават през главата ни на ден, стигнах до две изследвания. Едното за това, че на ден през главата ни минават между 60 и 80 хиляди мисли, другото твърдеше, че мислите, които ни спохождат в рамките на един ден са около 12 хиляди. Така и не можах да намеря точната бройка, но нека направим малко изчисление.
Един ден има 24 часа, всеки един от тях има 60 минути. Това са 1440 минути на ден или 86 400 секунди. Според мен, една мисъл не се задържа в главата ни повече от няколко секунди. Така че май първия вариант е по-удачен като сметка.
Наблюдавали ли сте се? Засичали ли сте колко мисли прескачат в главата ви само за минута. Знаете ли, че около 80% от тези мисли през деня са в негативната равнина. Мисли свързани с притеснение, страх, разочарование и така нататък. Случвало ли ви се да се хващате как започвате да мислите за някаква ситуация, предизвикателство или за нещо неприятно, което ви се е случило или Ви предстои нещо ново. Усещате ли се как започвате да си мислите какви могат да бъдат различните варианти на развитие на въпросната ситуация. Забелязвали ли сте как мислите ви отвеждат в едни неприятни сценарии присъщи за края на света? Усещали ли сте как една мисъл като снежинка повлича след себе си още мисли, които образуват снежна топка, която с всяка следваща мисъл става все по-голяма и по-голяма.
Случвало ли Ви се да влезете, както ние казваме, във „филма“ и мислите Ви да Ви заведат във възможно най-нестандартните и шантави сценарии и да Ви разкрият едни много големи катастрофални картини?
Това правят мислите, ако не ги управляваме. Още от пра-исторически времена ние сме били принудени да бягаме от опасностите. Мозъкът ни така работи, ако не е трениран. Първото нещо, което му се разкрива като изход от някаква ситуация е „черен” сценарий. Затова и мислите ни вървят понякога неосъзнато в негативната посока.
Как да натренираме мозъка си? Как да опазим мислите си? Какво да направим, така че да не позволяваме на тези ситуации, които са неблагоприятни, да се превръщат във филм на ужасите и да оценяме правилно въпросната ситуация?
Първото нещо, което е важно всеки един от нас да се научи да прави, е да започнем да наблюдаваме мозъка си. Да следим на къде ни повличат мислите, които минават през него. Дали мислим първо за негативния развои на нещата или мислим първо за положителния.
Сега ще ви разкажа една история. Тя се повтори и с голямата и с малката ми дъщеря, независимо от опита. Аз звъня на телефона на дете на 10-12 години, то не ми вдига. Не е в квартала, а в града. В страшния, голям град (така поне го интерпретираше мозъка ми). Ами сега, как може да не си вдига телефона. Не съм сложила проследяващо приложение, първо, защото нямаше по него време, после, защото мислите ми бяха казали, че някой друг може да ги проследи и открадне. Звъня втори, трети път. Не вдига. Качвам се в колата и отивам до училище. Часовете са свършили. Трябва вече да са излезли и да са на двора. Няма ги там. Звъня на приятелки на детето, еми тя си била тръгнала с друга съученичка. Направо изпаднах в паника. Някой ми е взел детето, ужас. Някои майки съм сигурна, че ще ме разберат J. В крайна сметка се оказа, че детето си изключило звука на телефона и толкова се разприказвали с приятелки, че забравило да си го включи след часовете. Ама моя мозък е голям сценарист, няма що. Току ми мине през мозъка – всичко е наред, и после оная другата мисъл минава и казва, като е наред, защо не вдига телефона. И не снежна топка, ами лавина се заформи в главата ми. Тогава още не прилагах техниките за управление на мислите, които сега ме държат в правилния тон на мислене.
Как да се справяме със ситуациите, в които имаме негативни мисли? Първо, наистина е изключително важно да свикнем да излизаме извън себе си и да се наблюдаваме все едно се гледаме с дрон. Пробвайте. Затворете очи. Отделете сега мислите си от очите и ги насочете извън себе си. Опитайте да видите как изглеждате отстрани.
Когато свикнете да излизате извън себе си и да се наблюдавате отстрани, ще имате възможност да наблюдавате и мислите си. Правете горното упражнение толкова често, колкото се сетите. В ситуации, в които сте емоционални, в ситуации, в които не сте емоционални. Тогава ще ви е лесно да хванете онзи момент, в който мислите ви започват да се завъртат като снежната топка, която става по-голяма и по-голяма, и то с негативни мисли.
За да овладеете тези мисли, можете да използвате различни техники. Една от тях е, на първо място да спрете и да определите различни варианти за развитие на ситуацията, без да завъртате колелото в някаква определена посока. Можете да си ги запишете. Друга техника е просто да си кажете – „Махайте се мисли от главата ми”. Аз доста често казвам „Махай се дяволе от главата ми”. Третия вариант, който е популярен сред много хора е техниката с ластика. Сложете си на ръката канцеларски ластик. Наблюдавайте се и като хванете лоша мисъл, такава която е непродуктивна и не води до някакъв резултат, дръпнете ластика, така че да усетите лека болка от вътрешната страна на китката. По този начин ще задействате тактилния рефлекс. Така с натрупването на такива тактилни връзки лоши мисли – болка, мозъкът ви постепенно ще се научи да ги избягва по същия начин, по който не пипа горещия котлон, защото ще се опарите.
Правете тези упражнения колкото се може по-дълго. Наблюдавайте себе си през този период. Гледайте се отстрани и вижте как се чувствате? Как ви се развиват дните?
Споделете ни в коментар резултатите!
Очаквайте и следващите ни материали. Ще си поговорим за това как позата на тялото ни може да повлияе на целия ден и начина, по който самите ние се възприемаме.
Благодарим ви за споделеното време!
