Всеки от нас е изпитвал болка в китките след цял ден писане на лаптопа или болка във кръста или врата след натоварен ден. Тези преживявания на болка не са уникални. Близо 35% от хората по света изпитват болка всеки ден, а само във Великобритания почти 20 милиона души живеят с нея.
Болката се е възприемала единствено като симптом на физически проблем: чупиш си крак, изпитваш болка, отиваш на лекар и травмата се лекува. Изследванията обаче показват, че болката може да възникне не само от физически наранявания, но и от емоционални или психологически обстоятелства. Това предполага, че хората могат да изпитват болка дори при липса на физическо нараняване.
В светлината на това разбиране, други изследвания концептуализират болката като нещо, което може да бъде свързано със социално-икономическото положение на човек, неговите мисли и поведение. Тази перспектива предполага, че болката не просто възниква и остава в тялото, а влияе и е повлияна от други аспекти от живота на хората.
Например, едно проучване, установява, че хората, живеещи в страни с по-високи нива на безработица, съобщават за по-високи нива на болка, отколкото тези в страни с по-ниска безработица. Това е вярно, независимо от собствения трудов статус на индивида. Това показва, че болката може да бъде оформена не само от обстоятелствата на някого, но и от по-широка социална и икономическа среда.
Едно възможно обяснение е, че наличието на по-високи нива на безработица предизвиква чувство на финансова и работна несигурност, което от своя страна може да изостри болката. Това е в съответствие с доказателства, сочещи, че стресът може да допринесе за възпаление и да увеличи физическата болка.
Болката има и сериозно отражение върху работната среда. Например във Великобритания мускулно-скелетните заболявания, като артрит и болки в гърба, водят до загубата на около 30 милиона работни дни годишно.
Това не само подкопава производителността на организациите, но и засяга ключови аспекти на благосъстоянието на работниците.
От една страна, загубеното време от работа може да подкопае чувството за достойнство и цел, които осигурява работата, например чрез ограничаване на времето, прекарано в смислени дейности или изграждане на социални взаимоотношения.
От друга страна, способността на хората да си изкарват прехраната може да бъде намалена, особено в работни места, където доходът е пряко обвързан с времето, което прекарват в работа – например, работещите на свободна практика.
Различен начин на мислене за болката
В по-широк план всичко това допринася за развитието на изследванията върху методите, чрез които се измерва как се чувстват гражданите в дадена държава.
Дълго време правителствата разчитаха основно на чисто икономически показатели – като националния доход, измерван чрез БВП на човек от населението – за да оценят благосъстоянието на обществото. Тези индикатори обаче не успяват да обхванат редица ключови аспекти на качеството на живот, като например неравенството в доходите или замърсяването на въздуха.
В резултат на това изследователите предлагат алтернативни показатели, които могат да предоставят по-точна картина на благосъстоянието. Те включват щастие и удовлетвореност, които обикновено се оценяват, като хората се молят сами да разкажат и оценят за тези аспекти от живота си.
Друг силен показател, който би могъл да се използва за подобряване на тази картина, е болката. В крайна сметка, болката може да обхване измерения на човешкия опит, които не са напълно обхванати от традиционните икономически показатели или от предложените мерки за благосъстояние.
Например, въпреки че измерването на удовлетвореността от живота или емоции като тъга и гняв може да даде представа за това как се чувстват гражданите, оценяването им често изисква сложна оценка и размисъл.
За разлика от това, болката може да се разглежда като по-директен и надежден индикатор, тъй като се усеща в тялото и не изисква същото ниво на когнитивна обработка. Един от начините за измерване на болката е да се помолят хората да оценят болката си от нула (което означава липса на болка) до десет (което означава най-силната болка, която могат да си представят).
Тъй като всеки е изпитвал болка в даден момент от живота си, тази техника прави измерването ѝ лесно, а резултатите относително надеждни.
Нещо повече, болката може да е по-малко податлива на стигмата, която може да накара хората да се притесняват да споделят за своите негативни емоции като тъга или гняв в определени условия или култури.
Това подсказва, че болката е много повече от индивидуално преживяване – тя има отражение върху редица сфери, включително работата и междуличностните отношения. За разлика от абстрактни показатели като БВП или статистически данни от проучвания, болката е директно телесно усещане, което я превръща в силен и достоверен индикатор за благосъстояние.
Обръщането на внимание на този фактор може да помогне на правителствата и работодателите да разберат по-добре какво реално определя качеството на живот. Така подкрепата за хората, които страдат, се очертава не просто като здравен приоритет, а като въпрос със съществено социално и икономическо значение.
Източник: Lucía Macchia, Lecturer in Psychology (Education and Research), City St George’s, University of London/The Conversation
