Повечето хора не мислят много за остатъците от храна, които изхвърлят. Изследователите от Токио обаче са разработили нов метод за намаляване на хранителните отпадъци, чрез рециклиране на изхвърлените остатъци от плодове и зеленчуци в здрави строителни материали.
Отпадъците от промишлени и битови храни в световен мащаб възлизат на стотици милиарди тона годишно, като голяма част от тях се състоят от годни за консумация остатъци, като кори от плодове и зеленчуци.
Тази неустойчива практика е както скъпа, така и неблагоприятна за околната среда, така че изследователите търсят нови начини за рециклиране на тези органични материали в полезни продукти.
„Нашата цел беше да използваме водорасли и обикновени остатъци от храна, за да конструираме материали, които са поне толкова здрави, колкото бетона“, обяснява Юя Сакай, старши автор на изследването.
„Но тъй като използвахме хранителни отпадъци, годни за консумация, ние също така се интересувахме дали процесът на рециклиране е повлиял на вкуса на оригиналните материали.“
Изследователите са заимствали концепция за „пресоване с топлина“, която обикновено се използва за направата на строителни материали от дървесен прах, с изключение на това, че са използвали вакуумно изсушени, прахообразни остатъци от храна, като водорасли, зелеви листа и портокалови, лукови, тиквени и бананови кори, като съставни прахове.
Техниката на обработка включва смесване на хранителния прах с вода и подправки, след което сместа се притиска във форма при висока температура. Изследователите тествали якостта на огъване на получените материали и наблюдавали техния вкус, мирис и външен вид. „С изключение на екземпляра, получен от тиква, всички материали надвишават целта ни за якост на огъване“, казва Кота Мачида, старши сътрудник.
„Открихме също така, че листата на китайско зеле, които произвеждат материал над три пъти по-здрав от бетона, могат да се смесват с по-слабия материал на основата на тиква, за да осигурят ефективно укрепване.“
Получените нови, здрави материали запазват ядливия си характер, а добавянето на сол или захар подобрява вкуса им, без да намалява силата им.
Освен това трайните продукти са устойчиви на гниене, гъбички и насекоми и не са имали значителни промени във външния вид или вкуса след излагане на въздух в продължение на четири месеца.
Като се има предвид, че хранителните отпадъци представляват глобална финансова тежест и замърсяват околната среда, е от решаващо значение да се разработят методи за рециклирането им.
Използването на тези вещества за приготвяне на материали, които са достатъчно силни за строителни проекти, но също така запазват своята годна за консумация природа и вкус, отваря вратата за широк кръг творчески приложения на тази технология.
Източник: Institute for Industrial Science, the University of Tokyo
