Начало Обществени Медицина и Наука Как човешкото тяло се самообновява с течение на времето и защо не...

Как човешкото тяло се самообновява с течение на времето и защо не винаги успява

Представете си, че виждате тялото си отвътре навън – един скрит свят, в който повече от 30 трилиона клетки непрекъснато се обновяват и регенерират, за да ви поддържат живи.

Мъжете обикновено имат около 36 трилиона клетки, а жените – малко по-малко, средно около 30 трилиона. Всеки ден милиони от тези клетки се подменят в процес, който поддържа функционирането на органите и живота на тялото ни.

Червените кръвни клетки например се обновяват на всеки 120 дни в костния мозък. Външният слой на кожата, епидермисът, се възстановява на всеки четири седмици, като нови клетки се изтласкват нагоре от долните слоеве, за да образуват нова бариера срещу околната среда.

В храносмилателната система клетките, покриващи стомаха и червата, се обновяват за по-малко от седмица поради постоянното излагане на киселини и храна.

Дори костите, които често се смятат за статични, са подложени на постоянно ремоделиране. Старите клетки се разрушават и заместват, което означава, че скелетът на възрастния човек се обновява на всяко десетилетие. Черният дроб, нашият естествен детоксикатор, създава нови клетки приблизително на всеки 150 до 500 дни.

В случаите на злоупотреба с алкохол регенерацията може да започне в рамките на няколко седмици след въздържанието, като често за няколко месеца видимо се подобрява функцията на черния дроб. И въпреки, че първоначалните клетки изчезват и се заменят с нови, ние все пак си оставаме себе си.

Как тялото „разбира“ кога да се регенерира?

Регенерацията не е случайна – тя е прецизно контролирана биологична реакция. Професор Сумит Пал Сингх, възпитаник на IIT Kanpur и ръководител на лабораторията Сингх, обяснява:

„Всички органи могат да усещат нараняване. Сигнали като възпаление, клетъчна смърт и механични увреждания предупреждават околната тъкан, като предизвикват реакция. Резултатът от тази реакция обаче обикновено следва два основни пътя: клетъчна пролиферация, при която се произвеждат нови клетки, за да заменят увредените, или белези, при които съединителната тъкан запълва увреденото място, без да възстановява пълната си функция“, казва професор Сингх пред Interesting Engineering.

Той отбелязва, че образуването на белези е една от основните пречки пред успешната регенерация. „Белезите не само заемат мястото, където трябва да расте нова тъкан, но и нарушават сложната комуникация между клетките, която ръководи правилното оздравяване.“

Някои тъкани, като кожата и черния дроб, са добри в регенерирането. Други – като сърцето и централната нервна система – са склонни да образуват белези, което ограничава регенеративния им потенциал.

Тези различия са резултат от еволюционни компромиси и специфични за органите приоритети, като например бързото възстановяване срещу възстановяването на пълната функционалност.

Важно е да се отбележи, че факторите на околната среда също могат да определят баланса между регенерацията и белезите. Хроничната употреба на алкохол, например, насърчава фиброзата на черния дроб, като постепенно намалява способността на органа да се възстановява.

Могат ли всички да се регенерират еднакво?

Не съвсем. Генетиката, възрастта и начинът на живот оказват влияние върху степента на регенерация. Младите хора са склонни да се възстановяват бързо, докато възрастните хора се възстановяват по-бавно. Някои хора наследяват гени, които повишават устойчивостта и възстановяването, а други имат вариации, които възпрепятстват оздравяването.

Стресовите фактори на околната среда – от замърсяване до неправилно хранене – могат да потиснат регенеративните способности. Проучванията показват, че добрият сън, храненето и дори позитивното настроение подобряват имунната функция, а оттам и възстановяването на тъканите.

Според д-р Сингх има слаба връзка между регенерацията и продължителността на живота, но тя не е еднозначна. Поддържането на здравословен живот – броят на годините, прекарани в добро здраве – може да зависи по-пряко от фактори като физически упражнения и управление на стреса.

От друга страна, упражненията помагат за регенеративния капацитет на тъкани като мускулите, черния дроб и дори мозъка. Ограничаването на калориите пък е свързано с по-дълъг живот при проучвания върху животни, тъй като намалява метаболитния стрес и клетъчните увреждания.

Chan Zuckerberg Biohub Chicago

В челните редици на регенеративните изследвания е Chan Zuckerberg Biohub Chicago, ръководен от д-р Шана О. Кели. Мрежата на CZ Biohub има за цел да разработи прецизни технологии за наблюдение на биологичните процеси в живите тъкани.

„Имунните клетки играят ключова роля при възстановяването на тъканите. Затова, когато проектираме тези клетки, трябва внимателно да отчитаме техните естествени функции“, отбелязва д-р Кели. Нюйоркският клон на Biohub е фокусиран върху препрограмирането на имунни клетки, за да откриват и поправят аномалии на ранен етап – потенциално преди болестта да стане необратима.

Д-р Кели обяснява, че хроничните възпалителни заболявания са най-значимата причина за смъртност в съвременния свят, като повече от 50 % от всички смъртни случаи се дължат на свързани с възпалението заболявания като исхемична болест на сърцето, инсулт, рак, диабет и автоимунни и невродегенеративни състояния.

Имунните клетки участват в прогресирането на много от тези заболявания, при които хроничното възпаление продължава с течение на времето и причинява увреждане на тъканите.

През декември 2024 г. CZ Biohub Чикаго публикува статия в Science, в която подробно се описва миниатюрна сензорна система, която непрекъснато следи възпалението в реално време.

„Ако можем да измерваме възпалението, докато то се развива, може би ще успеем да се намесим по-рано – и дори да предотвратим много хронични заболявания“, казва Кели.

Понастоящем няма технология, която да позволява проследяване на възпалението на молекулярно ниво в 3D жива тъкан. Изследователите от Biohub разработват сонди и микросензори, които биха могли да направят това възможно, като допринесат за усилията за предотвратяване или управление на заболявания като сърдечни заболявания, инсулт, диабет и невродегенеративни състояния.

Защо хроничните заболявания продължават въпреки регенерацията

При цялата тази регенерация защо хроничните заболявания са толкова разпространени? Само в САЩ над 129 милиона души живеят с поне едно хронично заболяване.

Според Сингх проблемът отчасти е свързан със скоростта и претоварването: „Хроничните заболявания възникват, когато увреждането на тъканите се случва по-бързо, отколкото тялото може да ги възстанови. Понякога организмът се опитва да се излекува, но вместо пълна регенерация се получава фиброза – белег, който закърпва увреждането, но не възстановява функцията.“

Белезите могат физически да блокират регенеративните сигнали и да ограничат движението на клетките, необходими за оздравяването. С течение на времето това възпрепятства пълното възстановяване и води до дългосрочна дисфункция. Съкращаването на теломерите, натрупването на мутации и изчерпването на стволовите клетки също поставят ограничения за това колко пъти една тъкан може да се поднови.

Така че, въпреки че телата ни са способни на забележително възстановяване, регенерацията не е безкрайна. И когато балансът се наруши – поради възрастта, генетиката или хроничния стрес – започват да се появяват болести. Разбирането и подобряването на този баланс може да е ключът към бъдещето на медицината.

Източник: InterestingEngineering