Замисляли ли сте се някога какво са яли хората в древността? Солта, захарта и повечето подправки са били исторически ценни, трудни за намиране в ежедневието и със сигурност недостъпни за голямата част от населението. Ако повечето хора в древността не са имали достъп до съставките, които ние днес приемаме за даденост, какво са готвили?
Древна римска готварска книга, озаглавена „De Re Coquinaria“ („За кулинарното изкуство“), ни дава представа за това как е изглеждало менюто на хората в древността.
Въпреки че е трудно да се определи точно нейният произход, се смята, че „De Re Coquinaria“ датира от периода между I и V век сл. Хр. Тя се приписва на „Апиций“ – име, което може да се отнася за неизвестна личност, древноримския гурме Марк Гавий Апиций или дори група анонимни римски готвачи.
Джоузеф Домърс Велинг публикува английски превод на книгата с рецепти през 1926 г. Едно от най-важните неща, които можем да научим от готварската книга, е значението на месото в римската диета.
Велинг отбелязва в предговора към книгата, че „жестоките методи на клане са били често срещани“. Той също така забелязва еволюция в самите рецепти, предимно в преминаването от ястия, ориентирани към говеждо месо, към пилешко и свинско.
Както Велинг проницателно отбелязва, „древните менюта и древните методи на готвене са били изцяло обусловени от наличността на суровини – точно като нашите“.
Римляните също са били забележително пестеливи, като са използвали части от хранителни продукти, които Велинг е считал за некачествени по времето, когато е публикувал превода си на готварската книга.
Друга интересна древна римска традиция може да бъде свързана с тяхната нагласа „да не се хаби нищо“. Според How Stuff Works „готвачите тогава са били почитани, ако са могли да прикрият обикновена храна, така че гостите да нямат представа какво ядат“.
Вероятно това се е развило от необходимостта да се прикрие вкусът на развалената храна, което може да се е случвало, ако римляните са използвали части от храната, които е било по-добре да не се ядат.
Що се отнася до конкретните рецепти, обаче, има голямо разнообразие от ястия, като някои от тях днес са по-лесни за приготвяне от други. Например, обичайната морска кайма, състояща се от морски раци, риба, омари, сепии, мастилени риби, бодливи омари, миди и стриди, днес може да е по-скъпа за приготвяне, отколкото в миналото.
И, което е най-важно, рецептите в De Re Coquinaria не съдържат мерки – готвенето при древните римляни се основава преди всичко на миризмата, усещането и традицията.
Ако ви интересува да се храните като римляните, можете да намерите превода на Vehling на De Re Coquinaria в Project Gutenberg или в Internet Archive.
И макар да не е по ваш вкус, това е чудесно напомняне за това как готвенето се е развило и продължава да бъде упражнение по изобретателност, интуиция и импровизация. И така, коя рецепта ще опитате първа?
Източник: My Modern Met
