Предизвикателствата пред оцеляването на хората извън Земята далеч надхвърлят намирането на годен за дишане въздух или защита от космическата радиация.
Осигуряването на възможност за размножаване на живота в суровите условия на космоса е от жизненоважно значение за дългосрочните амбиции на човечеството за колонизиране на други планети.
Учените се обръщат към неочакван източник за търсене на отговори: замразена сперма от мишки. Революционни експерименти, ръководени от Терухико Вакаяма, професор в японския университет Яманаши, изследват как може да функционира размножаването на бозайниците извън Земята, което може да отключи вратата към междупланетната колонизация.
„Нашата цел е да създадем система за безопасно и трайно запазване на генетичните ресурси на Земята някъде в космоса – на Луната или другаде – така че животът да може да бъде възроден, дори ако Земята бъде изправена пред катастрофално унищожение“, казва той.
Радиация и репродукция
Космосът е изпълнен с радиация, която е огромно предизвикателство както за хората, така и за техните генетични материали. На Международната космическа станция (МКС) нивата на радиация са над 100 пъти по-високи, отколкото на Земята.
Отвъд МКС, в дълбокия космос, излагането на радиация е още по-голямо, което поражда опасения за увреждане на ДНК, което може да застраши възпроизводството.
В едно скорошно проучване японски изследователи демонстрират устойчивостта на замразена сперма от мишки, съхранявана на МКС в продължение на почти шест години. Въпреки продължителното излагане на космическа радиация, сперматозоидите са дали здраво потомство при рехидратиране и оплождане.
Малките, наречени „космическите малки“, не показват генетични различия в сравнение с мишките, заченати със сперматозоиди, съхранявани на Земята.
Предишни експерименти, ръководени от Вакаяма, показват, че замразена сперма от мишки може да остане жизнеспособна в космоса до 200 години, въпреки че той признава, че това не е достатъчно за дългосрочните нужди на човечеството.
Последните проучвания имат за цел да удължат този период чрез използване на усъвършенствани устройства за защита от радиация, което може да проправи пътя за неограничено съхранение на генетични материали в космоса.
В перспектива изследователите предвиждат създаването на биохранилища на Луната или Марс. Лунните лавови тръби например предлагат идеални условия за запазване на генетични материали поради ниските си температури и защитата от радиация от дебели слоеве скална основа.
Етапи в космическото възпроизводство
Изследването на размножаването в космоса не е новост. Учените отдавна изпращат земни същества в орбита, за да наблюдават как микрогравитацията и радиацията влияят на биологичните процеси.
През 1989 г. в Космоса са изстреляни оплодени кокоши яйца, а поповите лъжички, родени на борда на космическата совалка Endeavour през 1992 г., демонстрират хаотично поведение при плуване.
Работата на Вакаяма представлява значителен скок напред, като се фокусира върху бозайниците – следващата критична стъпка в разбирането на размножаването в космоса.
Екипът му разработва метод за сублимационно сушене, който позволява сперматозоидите да се съхраняват при стайна температура, и има за цел да проведе ин витро оплождане (IVF) на гризачи на борда на МКС през следващите години.
Това изследване ще проучи дали ембрионите на бозайници могат да се развиват нормално в условията на микрогравитация, където липсата на гравитационни сигнали може да наруши процеси като формиране на крайниците и развитие на нервната система.
Разбирането на възпроизводството в космоса е свързано не само с размножаването на човечеството; то има значение и за транспортирането на животни, като например добитък за храна или домашни любимци за общуване, до други планети. Учените обаче предупреждават, че размножаването е само една част от пъзела.
„Има и друга информация, от която се нуждаем в момента, за да се грижим за астронавтите, които сега изпращаме в космоса“, казва Вирджиния Уотринг, професор в Международния космически университет във Франция. „Това трябва да е с приоритет.“
Макар че перспективата за човешко възпроизводство в космоса може да звучи като сюжет на научнофантастичен филм, експериментите на Вакаяма полагат основите за неговото осъществяването.
Ако изследванията му са успешни, те биха могли да осигурят оцеляването на човечеството отвъд Земята, като дадат увереност, че животът може да оцелее и в най-сурови условия.
Източник: InterestingEngineering
