Тази седмица в „Личности променили света“ ви представяме д-р Джонас Солк. Човекът, който успява да победи полиомиелита.
На 26 март 1953 г. американският, медицински изследовател, д-р Джонас Солк, обявява в предаване по националното радио, че е тествал успешно ваксина срещу полиомиелит, вирусът, който е предизвиквал страх в цялото човечество по това време. През 1952 г. – епидемична година за полиомиелит – в Съединените щати са регистрирани 58 000 нови случая, а над 3000 са починали от болестта. Заради обещанието си да ликвидира болестта, известна още като „детски паралич“, тъй като засяга предимно децата, д-р Солк е признат за велик лекар-благодетел на своето време.
Полиомиелит
Полиомиелитът, болест, която е преследвала човечеството през цялата му история (има данни за нея от преди 3500 години), атакува нервната система и може да причини различна степен на парализа.
Тъй като вирусът се предава лесно, епидемиите са били нещо обичайно през първите десетилетия на 20-ти век. Първата голяма епидемия от полиомиелит в Съединените щати се е случила във Върмонт през лятото на 1894 г., а към 20 век хиляди са били засегнати всяка година.
През първите десетилетия на 20-ти век лечението се ограничава до карантина и ужасния „железен бял дроб“, метална кутия подобна на ковчег, която подпомага дишането.
Въпреки че децата, и особено кърмачетата, са сред най-силно засегнатите, възрастните също често боледуват, включително бъдещият президент Франклин Д. Рузвелт, който през 1921 г. е поразен от полиомиелит на 39-годишна възраст. Той го оставя частично парализиран. По-късно Рузвелт трансформира имението си в Уорм Спрингс, Джорджия, в място за болни от полиомиелит и е допринесъл много за набирането на средства за изследвания, свързани с болестта, и лечение на пациенти.
Д-р Джонас Солк
Роден на 28 октомври 1914 г., Джонас Солк е израснал в бедност в Ню Йорк. Образованието е много важно за родителите му и те го насърчават да продължи обучението си.
След като завършва гимназия, Солк посещава Сити Колидж в Ню Йорк, където получава бакалавърска степен. През 1939 г. получава докторска степен от Нюйоркския университет. Солк е интерниран в болница Mount Sinai в продължение на две години, а след това получава стипендия от Университета в Мичиган, където изучава грипни вируси при д-р Томас Франсис младши.
През 1947 г. той става ръководител на изследователска лаборатория в университета в Питсбърг и през 1948 г. получава субсидия за изследване на вируса на полиомиелит и разработване на възможна ваксина.
През 1950 г. той има ранна версия на полиомиелитната си ваксина. Идеята на Солк, опитана за първи път неуспешно от американеца Морис Броди през 30-те години, е била да убие няколко щама на вируса и след това да инжектира доброкачествените вируси в кръвта на здрав човек. Тогава имунната система на човека би създала антитела, предназначени да се противопоставят на бъдещото излагане на полиомиелит.
Солк провежда първите опити при хора върху бивши пациенти с полиомиелит и върху себе си и семейството си и през 1953 г. е готов да обяви своите открития. Това се случва в националната радио мрежа на CBS, вечерта на 25 март, а два дни по-късно излиза статия, публикувана в Journal of the American Medical Association. Така за 2 дни д-р Солк става знаменитост.
През 1954 г. започват клинични изпитвания на ваксината на Солк върху близо два милиона американски ученици. През април 1955 г. е обявено, че ваксината е ефективна и безопасна и започва национална кампания за инокулация.
Малко след това се случва трагедия в Западните щати, когато над 200 000 души са инжектирани с дефектна ваксина, произведена в лабораториите Cutter в Бъркли, Калифорния. Съобщени са хиляди случаи на полиомиелит, 200 деца остават парализирани, а 10 умират.
Инцидентът забавя производството на ваксината, но новите случаи на полиомиелит спадат до под 6000 през 1957 г., първата година след широкото разпространение на ваксината.
През 1962 г. става достъпна орална ваксина, разработена от полско-американския изследовател, Алберт Сабин, значително улесняваща разпространението на ваксината срещу полиомиелит.
Днес в Съединените щати има само няколко случая на полиомиелит. Наред с други отличия, Джонас Солк е удостоен с президентския медал за свобода през 1977 г.
Солк е женен за социалния работник Дона Линдзи от 1939 до 1968 г. Двойката има трима сина заедно: Питър, Даръл и Джонатан. През 1970 г. се жени за художничката Франсоаз Жило, която преди това е била романтично свързана с Пабло Пикасо. Остава с нея до смъртта си през 1995 г.
7 неща, които може би не знаете за Джонас Солк и ваксината срещу полиомиелит
Въпреки че полиомиелитът е най-страховитата болест през 20-ти век, той никога не бил най-смъртоносната.
През тези години 10 пъти повече деца са умирали при катастрофи и три пъти повече от онкологични заболявания. Полиомиелитът обаче е предизвиквал неописуем страх сред общесвото, защото е поразявал без предупреждение и изследователите не са били сигурни как се разпространява от човек на човек. В годините след Втората световна война социологически проучвания установяват, че единственото нещо, от което американците се страхуват повече от полиомиелита, е ядрена война.
Франклин Д. Рузвелт допринася за развитието на ваксината.
Една година след номинирането му за кандидат за вицепрезидент на Демократическата партия, изгряващата политическа звезда Франклин Д. Рузвелт се разболява от полиомиелит, докато е на почивка в летния си дом на остров Кампобело през 1921 г. Заболяването оставя краката на 39-годишния бъдещ президент трайно парализирани. През 1938 г., пет години след влизането си в Белия дом, Рузвелт помага за създаването на Националната фондация за детски паралич, която се превръща в основен източник на финансиране за изпитанията на Солк.
Солк оспорва преобладаващата научна ортодоксалност с ваксината си.
Докато повечето учени вярват, че ефективните ваксини могат да бъдат разработени само с живи вируси, Солк разработва ваксина с „убит вирус“, като отглежда проби от вируса и след това ги деактивира чрез добавяне на формалдехид, за да не могат повече да се възпроизвеждат. Чрез инжектиране на доброкачествените щамове в кръвния поток, ваксината стимулира имунната система да произвежда защитни антитела, без да е необходимо да се въвежда отслабена форма на вируса при здрави пациенти.
Солк тества ваксината първо върху себе си и семейството си.
След като успешно инокулира хиляди маймуни, Солк започва рисковата стъпка за тестване на ваксината върху хора през 1952 г. Преди да започне прилагането на ваксината на деца в две институции в района на Питсбърг, Солк инжектира себе си, съпругата си и тримата си синове.
Солк никога не патентова ваксината си.
На 12 април 1955 г., денят, в който ваксината Солк е обявена за „безопасна и ефективна“, легендарният журналист на CBS, Едуард Р. Мороу, интервюира създателя й и го пита, кой притежава патента. „Принадлежи на хората“, казва Солк в светлината на милионите благотворителни дарения, събрани, за да финансират изследванията и тестването на ваксината. „Няма патент. Бихте ли патентовали Слънцето? “ Адвокатите на фондацията проучват възможността за патентоване на ваксината, но не го правят, поради нежеланието на Солк. Според оповестените от журналисти и експерти изчисления, патентът би го направил най-богатия човек в света с приход от 7 милиарда долара.
Въпреки че дефектната партида от ваксината на Солк убива 10 души, американците продължават да ваксинират децата си.
Само седмици след като ваксината на Солк е обявена за безопасна, над 200 случая на полиомиелит са проследени до партиди, замърсени с вирулентни живи щамове, произведени от Cutter Laboratories в Бъркли, Калифорния. Повечето болни остават силно парализирани. Десет от тях умират. В бързината да изпрати ваксината на обществеността, федералното правителство не е осигурило подходящ надзор на големите фармацевтични компании, които трябва да произведат 9 милиона дози ваксина през 1955 г. Въпреки че е наредено временно да се спрат всички инокулации, американците продължават да ваксинират себе си и децата си. Извън този инцидент, няма нито един случай на заразен с полиомиелит заради ваксината на Солк.
Конкурентна ваксина измества Солк през 60-те години.
Много изследователи, сред които и родения в Полша вирусолог, Алберт Сабин, който разработва орална поливиомиелитна ваксина с „жив вирус“, наричат подхода на Солк опасен. Сабин дори омаловажава Солк, наричайки го „обикновен кухненски химик“. След като неговата ваксина става достъпна през 1962 г., тя бързо измества ваксината на Солк, защото е по-евтина за производство и по-лесна за прилагане, което води до избледняването на името на д-р Солк в съзнанието на хората. В крайна сметка двете ваксини почти напълно премахват болестта от планетата.
Според Световната здравна организация (СЗО) през 2013 г. в света са регистрирани само 416 случая на полиомиелит, повечето в азиатски и африкански държави. Тъй като живата вирусна ваксина на Сабин, е отговорна за около дузина случаи на полиомиелит всяка година, тя се разглежда като последната пречка за премахване на болестта в по-голямата част от света, СЗО призова страните, свободни от полиомиелит, да се върнат към ваксината на Солк, която е с убит вирус.
Източник: History
