Нашият скъпоценен син свят е в криза. Безброй видове са на ръба на изчезването поради предизвиканото от човека изменение на климата и унищожаването на местообитанията им. И времето им изтича.
Какво би станало, ако можехме да се противопоставим на шансовете? Какво ще стане, ако успеем да изградим убежище извън нашето земно кълбо, където животът може да се запази, макар и пасивно, в продължение на хилядолетия?
Изследователите предлагат смело и новаторско решение: създаване на „биохранилище“ на естествено студените повърхности на Луната. Чрез него експертите искат да запазят генетичен материал от застрашени видове.
Мери Хагедорн, водещ автор от Националния институт по зоология и консервационна биология на Смитсониън, обяснява пред Interesting Engineering (IE) какво я е вдъхновило за идеята за извънземна генна банка.
„Мислех си как да защитя видовете (растения и животни, които трябва да бъдат криоконсервирани) в пасивно биохранилище като Хранилището за семена в Шпицберген, където не са необходими хора или енергия за поддържане на семената“, споделя Хагедорн.
„На Земята няма достатъчно студено място, за да има пасивно хранилище, което трябва да се поддържа при -196 °C, затова помислихме за космоса или Луната.“
Глобалното хранилище за семена в Шпицберген е защитено подземно съоръжение, в което се съхранява огромна колекция от семена на земеделски култури. То е разположено на отдалечения норвежки остров Шпицберген.
Планът за лунна биобанка
Според Хагедорн и екипът й, постоянно затъмнените райони на Луната (PSRs) ще бъдат идеалното място за създаване на това биохранилище.
Дълбокият, набразден от кратери терен блокира достъпа на слънчева светлина до вътрешността на тези региони. В резултат на това PSRs са сред най-студените места в Слънчевата система – с температури, достигащи до -196 градуса по Целзий (температура на течния азот).
Тези хладни температури позволяват дългосрочно съхранение без човешка грижа или енергия. Освен това това лунно съоръжение ще пази пробите от земни бедствия, изменение на климата и конфликти.
Изненадващо, криоконсервираните проби могат да останат стабилни без влошаване в продължение на стотици години.
Предложеният процес включва криогенно съхраняване на проби на Земята, преди да се затворят в защитен от радиация контейнер за тридневното лунно пътуване.
След като бъдат доставени на Луната, тези контейнери ще бъдат разположени в постоянно засенчени зони и заровени под два метра лунна почва, за да се осигури максимална защита от радиация. Всеки контейнер ще бъде оборудван с радио чип за лесно проследяване.
Предизвикателна цел
„Има много предизвикателства, но едно от най-големите е как да вкараме пробите в постоянно засенчения регион, защото хората и роботите не работят добре при температурите на течния азот. Тогава как да заровим пробите, за да предотвратим увреждане от радиация“, казва Хагедорн пред IE.
Алтернативно, контейнерите могат да бъдат обвити с помощта на потенциална бъдеща технология за лунен цимент, която в момента се произвежда от много компании. Впоследствие те просто трябва да бъдат пуснати в желаните райони.
Хагедорн твърди, че реализацията на лунната генна банка зависи от значително финансиране и от сътрудничеството на НАСА.
Банката може да помогне за клонирането на нови организми
Изследователите започват с малки проекти, като се фокусират върху запазването на проби от кожа с фибробластни клетки, които съдържат жизненоважна генетична информация. Първият тестов обект ще бъде риба – Asterropteryx semipunctata.
Над 100 екземпляра от този вид риба ще допринесат за създаването на протоколите за криоконсервация за лунното биохранилище. След това екипът ще се съсредоточи и върху други видове.
И така, как това биохранилище ще помогне, ако в далечното бъдеще настъпи изчезване на видове? Според Хагедорн запазените клетки потенциално могат да бъдат клонирани, за да се създадат нови организми. Ако това биохранилище се превърне в реалност, то ще бъде „полезно за цялото човечество“.
„Това ще бъде един от малкото проекти, за които може да се твърди, че използваме космоса, за да помогнем за защитата и биосигурността на нашите екосистеми на Земята“, казва Хагедорн.
Прилагането на международно управление и насърчаването на глобалното сътрудничество също са ключови области, които трябва да се разгледат за успешното създаване на лунната генна банка.
Тази концепция е описана подробно в списание BioScience.
Източник: InterestingEngineering
