С цел да разберат динамиката на паметта в мозъка, учените провеждат ново проучване върху модели на мишки и изследват как спомените се съхраняват и модифицират в хипокампуса.
Хипокампусът е малка, сложна структура на мозъка, която играе важна роля в ученето, паметта и емоциите.
Изследователи от Базелския университет в Базел, Швейцария, установяват, че спомените за конкретни преживявания се съхраняват в мозъка като множество паралелни копия, разпределени в минимум три различни клъстера от неврони.
Тези клъстери се появяват на различни етапи от ембрионалното развитие. Копията се различават по отношение на продължителността си, модифицируемостта и податливостта на изтриване с течение на времето.
Динамика на запазената памет в мозъка
Учените се стремят да опознаят динамиката на мозъка, който запазва и адаптира спомените, за да разберат как тези процеси допринасят за ученето от минал опит и вземането на решения в променяща се среда.
Изследователският екип показва, че активирането и времето на специфични копия на паметта могат да окажат значително влияние върху начина, по който си спомняме, модифицираме и използваме спомените си.
Флавио Донато от Базелския университет обяснява в официално изявление, че мозъкът е изправен пред впечатляващи предизвикателства по отношение на паметта.
„От една страна, той трябва да помни какво се е случило в миналото, за да ни помогне да осмислим света, в който живеем. От друга страна, той трябва да се адаптира към промените, които се случват навсякъде около нас, както и нашата памет, за да ни помогне да направим подходящ избор за бъдещето си“, казва Донато.
Разбирането на влиянието на миналите преживявания върху вземането на решения може да бъде от съществено значение, тъй като спомените помагат на живите същества да се учат от миналото и да се адаптират към променящите се обстоятелства, като по този начин влияят върху бъдещите решения и поведение.
Учените също така отбелязват, че до откриването на множествените копия на паметта механизмът, по който мозъкът регулира динамиката на паметта, е оставал загадка.
Паралелни копия на съхранените спомени
При изследването на хипокампуса при мишки екипът забелязва, че паралелните копия на съхранените спомени в невронните клъстери се появяват на различни етапи по време на ембрионалното развитие.
Тези копия се различават по своята достъпност с течение на времето, като ранородените неврони поддържат дългосрочни спомени, които стават достъпни едва след известно време, докато къснородените неврони съхраняват спомени, които първоначално са силни, но с течение на времето избледняват. Невроните от средния стадий на развитие съхраняват по-стабилни спомени.
„Това, колко динамично се съхраняват спомените в мозъка, е доказателство за пластичността на мозъка, която е в основата на огромния му капацитет на паметта“, заявява първият автор Вилде Квейм.
Тази гъвкавост в съхранението на паметта обяснява как мозъкът ни може да адаптира спомените с течение на времето, като ни помага да се учим от нови преживявания, но същевременно да запазим важни дългосрочни спомени.
Изявление на изследователите подчертава, че постоянството чрез динамика е деликатен акт за балансиране, за който те вече може би имат входна точка, за да разберат напълно.
Това откритие може потенциално да помогне на учените да се справят с проблеми като травматични спомени, които може да са твърде непреодолими или интензивни, за да се справи човек с тях.
То би могло също така да помогне за възстановяването на спомени, които са избледнели или изглеждат изгубени, предлагайки нови начини за управление и подобряване на психичното здраве.
Сега изследователите се стремят да разберат движещата сила, която стои зад начина, по който спомените се кодират и променят в мозъка, което може да доведе до начини за облекчаване на въздействието на натрапчивите спомени.
Изследването е публикувано в списание Science.
Източник: InterestingEngineering
