Казват, че отлагането е най-големият крадец на време – всъщност обаче се оказва, че това са сроковете.
Ново изследване на Университета в Отаго установява, че ако искате някой да свърши нещо, най-добре е изобщо да не поставяте краен срок. Но ако все пак поставите краен срок, той трябва да е кратък.
Професор Стивън Ноулс от Бизнес училището в Отаго, катедра по икономика, и неговите съавтори тестват ефекта от продължителността на крайния срок върху изпълнението на задачата за тяхното изследване.
Участниците са поканени да попълнят онлайн анкета, която ще акумулира пари за благотворителност. Даден им е срок – една седмица, един месец, или без краен срок за отговор.
Професор Ноулс казва, че изследването е започнало, защото той и неговият екип – д-р Мурат Генч, от катедрата по икономика на Отаго, д-р Труди Съливан, от катедрата по превантивна и социална медицина на Отаго, и професор Марош Серватка, от Училището по мениджмънт Macquarie – за да помогнат на благотворителните организации да събират повече пари.
Резултатите от изследването обаче са приложими във всяка ситуация, в която някой помоли друг човек за помощ. Това може да е да помолите колега за помощ в работата или да помолите партньора си да направи нещо за вас, казва професор Ноулс.
Проучването установява, че отговорите на анкетата са най-ниски за едномесечния срок и най-високи, когато не е посочен краен срок.
Липсата на краен срок и едноседмичният срок водят до много бързо изпълнение на задачата, докато дългия срок изглежда дава на хората възможност да отложат изпълнението и след това да забравят.
Професор Ноулс не е изненадан да установи, че определянето на по-кратък срок увеличава шансовете за получаване на отговор в сравнение с по-дълъг срок. За него обаче е изненадващо, че те са получили най-много отговори, когато въобще не са посочили краен срок.
„Ние тълкуваме това като доказателство, че определянето на по-дълъг срок, за разлика от кратък срок или изобщо без краен срок, премахва неотложността да се действа“, казва той.
„Следователно хората отлагат изпълнението на задачата и тъй като са невнимателни или забравят, отлагането й води до по-нисък процент на отговор.“
Той казва за изследването, публикувано в Economic Inquiry, че е възможно непосочването на краен срок все пак да е накарало участниците да предположат, че има имплицитен краен срок.
Професор Ноулс се надява, че неговото изследване може да помогне на хората да спрат да отлагат.
„Много хора отлагат. Те имат най-добри намерения да помогнат на някого, но просто забравят да го направят.“
Източник: University of Otago
