Колкото и да е хубаво винаги да си заобиколен от приятели, това може да има своята цена. Ново проучване на диви планински горили разкрива, че последиците за здравето и репродуктивността от социалната активност са изненадващо сложни и могат да помогнат да се обясни защо някои индивиди, включително сред хората, са по-малко общителни от други.
Изследователи от Фонда за горили „Даян Фоси“, Университета в Ексетър и Университета в Цюрих анализират повече от 20 години данни за 164 горили в Националния парк „Вулкани“ в Руанда. Те установяват, че въздействието на социалния живот варира в зависимост от пола на горилата и размера на групата.
„Да имаш много силни социални взаимоотношения често е много добре, но не винаги“, казва д-р Робин Морисън, водещ автор на статията и старши изследовател в Университета в Цюрих.
„Например, нашето проучване установи, че силните и стабилни социални връзки обикновено са свързани с по-малко заболявания при женските горили – но с повече заболявания при мъжките. Не можем да бъдем сигурни защо се случва това, но изглежда, че не става въпрос просто за социален контакт, който води до по-голям риск от заболяване.“
Защо някои горили (и хора) не са толкова социални
Проучването хвърля светлина върху еволюционните сили, които оформят социалното поведение. Екипът се е фокусирал върху силата на ключовите социални връзки на всяка горила, груповата интеграция и по-широки фактори като размера на групата и конфликтите.
„Тъй като тези сили действат в различни посоки, „оптималният“ социален тип ще зависи от пола, възрастта, потомството и по-широката социална група на индивида“, казва д-р Сам Елис от университета в Ексетър.
Откритията показват, че чертите, които често се разглеждат като неадаптивни – като например да си по-малко социален – понякога могат да носят ползи.
„При хората и другите социални бозайници социалната среда е един от най-силните фактори, които предсказват здравето и продължителността на живота. Но нашето изследване показва, че това не означава, че повечето и по-силни социални връзки винаги са по-добри. В някои ситуации социални черти, които досега сме смятали за неадаптивни, могат да имат важни ползи.“
Четири горили, четири социални стратегии
Изследователите разглеждат подробно и социалния живот на четири горили като казуси, стремейки се да подчертаят разликите между тях.
Гутангара, възрастна женска горила, поддържа добри взаимоотношения с много членове на групата, но прекарва по-голямата част от времето си със своето потомство, което я прави най-успешната майка горила, наблюдавана от изследователите.
Маги, някога най-високопоставената женска в групата Бвенге, е едновременно агресивна и грижовна. Когато доминантният мъжки в нейната група неочаквано умира, Маги поема ръководството – роля, която обикновено е запазена за мъжките.
Титус, мъжки silverback, губи баща си и голяма част от групата си заради бракониери, а майка му умира, когато той е само на четири години. Въпреки това той се издига до доминираща позиция само на 15 години и я запазва в продължение на две десетилетия, като е известен със спокойния си и нежен характер.
Кантсби, друг silverback, ръководи групата си в продължение на 22 години, което е най-дългият период на господство, регистриран някога. Баща на поне 28 потомци, той е известен с това, че е авторитетен, но мирен, рядко участва в битки, но бързо защитава и посредничи.
Тези житейски истории илюстрират как различните социални стратегии – независимо дали са съсредоточени върху връзката, лидерството, агресията или миротворчеството – могат да допринесат за успеха или провала в зависимост от социалния контекст.
„Тази статия подчертава невероятната стойност на дългосрочните проучвания за по-нататъшното ни разбиране на еволюцията на социалността и как ползите или вредите от социалността могат да варират значително в различни среди“, казва д-р Тара Стоински, един от съавторите на изследването.
Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Източник: InterestingEngineering
