Изследователите откриват, че тези, които са увеличили годишната си кардиореспираторна фитнес активност (CRF) с 3% или повече, са имали до 35% по-малка вероятност да развият рак на простатата.
Това откритие за малки промени, които водят до големи резултати, е установено от шведски екип, публикувано в British Journal of Sports Medicine, който се надява да насърчи мъжете да подобрят своята физическа форма в опит да се предпазят от сериозно заболяване.
Има сравнително малко известни рискови фактори за рак на простатата, който е втората водеща причина за смърт от рак при американските мъже след само рака на белия дроб. Прогнозите на Американското онкологично дружество са, че 35 000 американци ще умрат тази година от рак на простатата, а близо 300 000 ще го развият.
Въпреки че съществуват доказателства за благоприятното въздействие на физическата активност върху риска от няколко вида рак, връзките с рака на простатата не са толкова ясни.
По-голямата част от предишните проучвания са оценявали годността само в един момент и нито едно не е разглеждало потенциалното въздействие на физическата активност върху риска от развитие и смърт от рак на простатата.
Ето защо изследователи от Шведското училище за спорт и здравни науки (GIH) се опитва да открие дали подобренията във физическата активност на мъжете могат да компенсират риска от развитие на болестта.
„Това е най-мащабното проучване за разбирането на връзките между промяната в CRF (кардиореспираторна годност) и заболеваемостта и смъртността от рак, и първото проучване, което изследва промяната в CRF конкретно върху заболеваемостта и смъртността от рак на простатата“, казва д-р Кейт Болам, водещ автор от катедрата по физическа активност и здраве в GIH.
„Подобряването на кардиореспираторната годност при възрастни мъже трябва да се насърчава и може да намали риска от рак на простатата.“
Те анализират данните от национален профил на професионалното здраве в Швеция, съдържащ информация за физическа активност, начин на живот, възприемане на здравето, измервания на телесната маса и височина и резултатите от поне два теста за CRF.
Тестовете измерват ефективността на CRF в зона 2 и VO2 max на 57 652 шведски мъже, докато се движат със стационарен велосипед.
След това участниците са разделени на групи в зависимост от това дали техните нива на тренираност са се променили и ги проследяват от датата на последната им оценка до датата на диагностицирането с рак на простатата, смъртта им поради каквато и да е причина или до 31 декември 2019 г.
За среден период от близо седем години изследователите установяват, че 592 мъже – 1% от общата извадка – са били диагностицирани с рак на простатата и 46 са починали от заболяването си.
Когато участниците са групирани в зависимост от това дали тяхната кардиореспираторна годност се е увеличила, останала стабилна или спаднала, тези, чиято годност се е подобрила с 3% или повече на година, се оказват с 35% по-малко вероятно да развият рак на простатата, отколкото тези, чиято годност е намаляла, след отчитане на потенциално влиятелни фактори.
Въпреки това, тъй като проучването е чисто наблюдателно, то не успява да установи причинно-следствени или генетични фактори, които имат основна роля както за кардиореспираторната годност на дадено лице, така и за риска от рак.
Източник: GoodNewsNetwork
