Гръцкият философ Плутарх от Херонея (I-II в. сл. Хр.) отбелязва, че животът ни се дели на почивка и натоварване. Тоест има моменти, когато да работим, и моменти, когато да си почиваме. Според него почивката е важна:
„Почивката дава удоволствие от труда.“
В Древна Гърция и Рим много хора също са признавали, че почивката е възможност да се възстанови здравето на тялото и ума.
Не всички обаче са били убедени, че почивката е здравословна или дори добра идея.
Вземете си отпуск! Това ще ви се отрази добре.
В древния свят хората понякога отивали на почивка, за да се опитат да подобрят психическото и физическото си състояние. Обикновено това е означавало преместване от един климат в друг с надеждата, че това ще помогне.
В едно от своите писма римският писател и юрист Плиний Младши (I-II в. сл. Хр.) пише как се опитал да излекува мъж на име Зосим от болест, която го карала да плюе кръв. Плиний го изпраща на почивка в Египет, а Зосим се върнал след дълъг отпуск „с възстановено здраве“.
Въпреки това Зосим отново се разболял. Затова Плиний го изпратил на друга почивка, този път в Gallia Narbonensis (в днешна Южна Франция). Плиний ни разказва в писмото си:
„… въздухът там е здравословен, а млякото е отлично за лечение на този вид [болест].“
Внимавайте къде отивате и как ще стигнете
Хората също така са търсели или избягвали определени места в зависимост от това дали те са били смятани за здравословни или не.
Лекарят Гален (около 129-216 г.) разказва, че водата в Митилини, на гръцкия остров Лесбос, можела да лекува различни заболявания, включително хидропс – вид натрупване на течности, което води до подуване:
„Тази вода е подходяща както за болни от хидропс, така и за други отоци, тъй като е силно изсушаваща. По същия начин тя е подходяща и за тези, които са затлъстели, особено когато някой ги принуждава и да плуват бързо в нея, а след като се изкъпят, да не пият и да не ядат веднага […].“
Лекарите също така съветвали хората да търсят или избягват определени начини на пътуване. Например при лечението на главоболие лекарят Целий Аврелиан писал за ползата от морските пътувания:
„Морските пътешествия незабележимо и постепенно отварят телесните пори, предизвикват парещ ефект поради солеността на морето и като предизвикват промяна, подобряват телесното състояние. Трябва да се опитаме да организираме пътувания до места, където климатът е мек и преобладава северният вятър – условия, противоположни на тези, които могат да влошат болестта.“
Но той съветва да не се пътува в сладководни басейни:
„Пътуванията по реки, заливи и езера се смятат за неподходящи, тъй като при тях главата става влажна и студена поради издишването от земята.“
Лесно е да се прекали с почивката
Не всички в древността обаче са били на мнение, че почивката е здравословна. Някои са смятали, че празниците могат да бъдат вредни, защото често пием или ядем прекалено много.
Например лекарят Гален се оплаквал, че хората по празниците са склонни да влошават здравето си, вместо да го подобряват.
В своя труд „Хигиена“ Гален отбелязва, че хората, които не се чувстват добре поради тежката си трудова дейност, като например робите, се нуждаят от възможността да възстановят здравето си чрез почивка.
Но Гален отбелязва, че тези хора не винаги използват почивката, за да възстановят здравето си, защото я използват, за да ядат и пият твърде много:
„Те са в състояние да се погрижат за това през дните, в които има някакъв обществен празник, когато се освобождават от задълженията на роба. Но поради липса на контрол те не само не правят нищо, за да поправят онези неща, които се събират пагубно в тялото, но и се пълнят допълнително с тях, като се хранят лошо.“
Гръцкият писател Атеней (II-III в. сл. Хр.) споменава как „всички […] с нетърпение очакват празниците“, защото на празничните дни трапезите са пълни с напитки и храна. Ясно е, че е било лесно да се яде и пие прекалено много.
Празниците са загуба на време и са само за мързеливите
В древния свят хората понякога се оплаквали, че празниците са загуба на ценно време.
Философът Сенека (I в. пр.н.е.-1 в. сл.н.е.) казва, че религиозната практика всяка неделя да не се работи означава, че хората губят „една седма част от живота си“.
По същия начин писателят Клавдий Елиан (II-III в. сл. Хр.) казва, че празниците са измислени просто като извинение за мързелуване:
„Вижте се вие, мъже, как измисляте безкрайни претексти и оправдания за безделието си!“
Как искате да прекарате времето си?
Докато много от нас ще използват почивката си, за да си починат и да се възстановят, други ще трябва или ще изберат да работят през този празничен сезон.
Древните философи и лекари биха казали, че празниците дават нови възможности не само за здравето ни, но и за други неща. Например Плиний Младши понякога е използвал ваканциите, за да изучава гръцки език. Трудно е да не се съгласим с това.
Източник: The Conversation
