Проблемът не е в самия AI, а в начина, по който го използваме.
Ще бъде ли изкуственият интелект спасението на човечеството или ще доведе до нашата гибел?
Професор от MIT смята, че е твърде рано да се каже със сигурност, но в момента сме на много грешен път. Проблемът не е самият AI, разбира се, а в начинът, по който го използваме.
Според професор Дарън Асемоглу, чиято книга от 2013 г. „Защо нации се провалят“ стана бестселър на Wall Street Journal, организациите, които са добри в прилагането на статистически модели на разпознаване към големи масиви от данни, получават твърде голямо предимство пред потребителите, работниците и конкурентите.
Асемоглу не се интересува от справедливостта заради самата нея. Той се притеснява, че AI, както се разработва в момента, ще доведе до последствия, които далеч надхвърлят ползите от технологията в дългосрочен план.
Добрата новина е, че регулирането може да реши проблема, но само ако действаме скоро.
Пазарът, управляван от изкуствен интелект
Онлайн пазаруването изглежда като добре функциониращ пазар, където потребителите имат повече от достатъчно информация, за да направят интелигентна покупка. Асемоглу признава, че AI може да бъде от полза за потребителите, като помага на компаниите да създават по-добри продукти.
Например, базираните на изкуствен интелект прозрения могат да се използват за подобряване на качеството на продуктите и по-добро удовлетворяване на нуждите на клиентите.
Въпреки това, в неотдавнашна статия във voxEU, Асемоглу обяснява, че е открил доказателства за няколко начина, по които технологията е пагубна за пазара и върви по грешен път.
Основният проблем е, че компаниите, които събират много данни за своите клиенти, могат също да използват прозрения, базирани на AI, за да изкарат максимума от всяка транзакция.
Например, търговците на дребно използват техника, наречена „ценова дискриминация“, за да генерират възможно най-голяма печалба от всяка транзакция, те предлагат различни цени на различните клиенти.
Данните дават на търговците на дребно индикация за това колко силно се нуждаят или искат даден продукт конкретни сегменти от клиенти и колко ще са готови да платят, и спрямо това, те определят цените си.
Друга техника включва показване на персонализирани реклами по време на „първични моменти на уязвимост“, когато рекламите вероятно ще бъдат най-ефективни.
Тази техника е печеливша за компаниите, които я използват, но задушава конкуренцията и намаляват количеството пари, които клиентите биха похарчили другаде.
Най-тревожното е, че Асемоглу отбелязва, че това драстично увеличава неравенството и дискриминацията.
AI на работа
AI също променя отношенията между бизнеса и неговите работници. Новите изобретения оставят много хора без работа – и създават работни места за други – много преди появата на AI. Това, което сега е различно, е мащабът и темпът на предстоящата трансформация.
AI вече променя начина, по който се работи в индустриите от здравеопазване, през производство и финанси. Асемоглу не намира доказателства за задаваща се криза на масова безработица — поне не скоро — но неговото изследване показва, че автоматизацията, задвижвана от AI, е готова да увеличи допълнително икономическото неравенство, като принуди някои работници да заемат по-ниско платени работни места или да останат изцяло без работа.
Резултатът? Самата демокрация може да пострада, ако AI допълнително „измести баланса на силите далеч от труда към капитала“, казва Асемоглу. Всъщност AI може да направи незаменими цели класове хора.
Може да е трудно да се приеме, че една технология може да има такова въздействие върху масивни, основополагащи институции като демокрацията.
Въпреки това, ние вече представа какво може да се случи, когато алгоритми, задвижвани от изкуствен интелект, бъдат пуснати в обществото, тъй като голям експеримент наскоро потвърди, че алгоритъмът на Facebook ограничава излагането на новини от потребителите, когато са разказани от гледна точка, с която AI не e съгласен.
Това спомага за разпространението на екстремизъм и дезинформация в социалните медии.
Към по-светло бъдеще
Не може да се отрече, че изкуственият интелект обещава много ползи за човечеството. Само в областта на медицината AI вече е дал на клиницистите инструменти за по-точно диагностициране на някои състояния и по-ефективното им лечение.
Тогава как можем да се възползваме от AI, без да страдаме твърде много от вредите, които би могъл да нанесе?
Асемоглу казва, че отговорът е интелигентното регулиране. Най-лошият сценарий вероятно може да бъде избегнат, ако политиците оформят регулация, за да забавят използването на AI за някои приложения, включително автоматизация и определени форми на събиране на данни.
Тези правила имат потенциала да дадат шанс на обикновените хора, а не само на големите корпорации, да се възползват от революцията на изкуствения интелект.
Асемоглу не е единственият експерт по изкуствен интелект, който се опитва да накара алгоритмите да работят по-добре за обществото.
В есе в New York Times бившият учен от Facebook, Роди Линдзи, казва, че Конгресът може да се справи с проблема, като използва закона, за да промени стимулите на платформите. Неговото решение? Накарайте компаниите да отговарят за съдържанието, което техните алгоритми налагат.
Източник: InterestingEngineering
