Живеем все по-дълго. Една от добрите новини, които статистиката ни предлага е, че през последните години продължителността на живота се увеличава. Това колко дълго живеем е много повече от статистика, то е ясен показател за качеството на живот, здравеопазване и социална среда.
Последните данни, изнесени от Евростат показват, че средната продължителност на живота при раждане в Европейския съюз (ЕС) през 2024 г. е била 81,7 години, което е с 0,3 години повече в сравнение с 2023 г.
Данните показват, че в 15 държави-членки на съюза средната продължителност на живота надвишава средната за ЕС, като най-високата средна продължителност на живота е регистрирана в Италия и Швеция (и двете 84,1 години) и Испания (84,0 години).
Тези страни традиционно се отличават с активен начин на живот, хранителни навици, които подкрепят дълголетието и добре развита здравна система.
На противоположния край на класацията се нареждат България (75,9 години), Румъния (76,6 години) и Латвия (76,7 години). Тези стойности отново подчертават предизвикателствата пред общественото здраве в тези страни – от високата смъртност от сърдечно-съдови заболявания и рак до недостатъчния обхват на профилактичните програми.
Сравнението с 2019 г. – последната „нормална“ година преди COVID-19 – също е окуражаващо. От 26 държави, за които има данни, 24 показват увеличение на продължителността на живота. Литва е рекордьор с +1,1 години, следвана от Чехия, Латвия и Румъния, където увеличението е +1,0 години. Единствено в Нидерландия се отчита лек спад (-0,2 години).
Холандия е единствената страна, в която е отбелязан спад (-0,2 години), средната продължителност на живота е останала стабилна в Испания, а във Франция е отбелязан незначителен ръст от 0,1 години.
Въпреки че България все още остава под средното ниво за ЕС, страната ни регистрира подобрение от 0,8 години в сравнение с предходни години. Според националната статистика през последните две години у нас се наблюдава плавно възстановяване след рязкото понижение на продължителността на живота по време на пандемията.
Ръстът на средната продължителност на живота е позитивен знак за възстановяването на Европа след трудните години на пандемията. Но зад сухите числа стоят комплексни фактори – качество на здравните грижи, социално-икономическа среда, култура на превенция и достъп до модерни терапии. България има шанс да ускори положителната тенденция, ако успее да насочи усилия към по-добро здравеопазване, ограничаване на хроничните заболявания и стимулиране на активен и здравословен начин на живот.
