Отдавна е установено, че едно от най-добрите неща, които можете да направите за тялото си, е да спортувате. Например при хората, които извършват два до четири пъти повече от препоръчителното количество умерена физическа активност, се наблюдава 26-31% по-ниска преждевременна смърт и 28-38% по-нисък риск от смърт от сърдечно-съдови заболявания.
Доказано е също така, че физическите упражнения облекчават стреса и тревожността, които често причиняват или допринасят за влошаване на когнитивните способности. Ново проучване разкрива още едно предимство на физическите упражнения: те могат да намалят риска от смърт на пациенти с рак с една трета.
Досега имаше малко доказателства за това как физическите упражнения могат да повлияят на пациентите с рак след поставянето на диагнозата, въпреки че лекарите отдавна препоръчват физическа активност за намаляване на риска от развитие на такива животозастрашаващи заболявания.
Неотдавнашно проучване обаче разкрива, че прилагането на структурирани физически упражнения по време на лечението и след него може да бъде „по-добро от лекарство“ за намаляване на вероятността от смърт или рецидив.
Според главния медицински директор на Американското дружество по клинична онкология (Asco) д-р Джули Гралоу, която не е участвала в проучването, тези революционни открития ще доведат до „значителна промяна в разбирането на значението на насърчаването на физическата активност по време на и след лечението“.
Изследването е първото по рода си, като проследява 889 пациенти, диагностицирани с рак на дебелото черво в САЩ, Обединеното кралство, Австралия, Франция, Канада и Израел в периода 2009-2023 г.
Половината от тези пациенти са били разпределени на случаен принцип да участват в програма за физически упражнения, докато останалите са получили здравнообразователни материали, които насърчават физическата активност и правилното хранене.
„Предписанието за физическа активност“ включвало и работа с личен треньор по дейности като плуване, кръгови тренировки, бягане и ходене, с цел увеличаване на физическото натоварване с еквивалента на около 10 часа умерена до интензивна активност седмично.
„За повечето хора това се изразява в бързо ходене по 45 минути на ден, четири дни в седмицата“, казва пред NBC News Кристофър Бут, медицински онколог от университета „Куинс“ в Канада и водещ автор на изследването.
Програмата за упражнения продължава общо три години, като през първата година се провеждат тренировъчни сесии два пъти месечно, а по-късно – само веднъж месечно.
След пет години 80 % от редовно упражняващите се не получават рецидив, в сравнение със 74 % от контролната група. С други думи, при пациентите, които са правили упражнения, рискът от рецидивиращ или нов рак е бил с 28% по-нисък. След осем години същите пациенти са имали и 37% по-нисък риск от смърт.
„На всеки 14 пациенти, които са участвали в програмата за упражнения, упражненията са предотвратили смъртта на един човек“, казва Бут пред „Таймс“. „Забележително е, че тази разлика в преживяемостта не се дължи на разлика в сърдечно-съдовите смъртни случаи, а на намаляване на риска от смърт от рак на дебелото черво.“
Въпреки че проучването е фокусирано конкретно върху рака на дебелото черво, Бут подчертава, че по-малко пациенти в групата с физически упражнения са развили рак на гърдата, което предполага, че физическата активност може да повлияе и на други видове рак.
„Резултатите показват, че онколозите трябва да обмислят възможността да препоръчат структурирана програма за упражнения след операция, за да подобрят шансовете на хората за оцеляване“, казва пред Guardian Чарлз Суонтън, главен лекар на Cancer Research UK. „За интервенция, която не е лекарство, упражненията предлагат забележителни ползи за пациентите.“
Първоначално констатациите са представени на 1 юни на годишната среща на Аско в Чикаго по време на сесия, озаглавена „Добър като лекарство“.
„Бих я преименувал на „По-добър от лекарство“, казва Гралоу, “защото нямате всички странични ефекти“.
Източник: My Modern Met
