Защо възприемаме гледката към природата за красива?
Знаем, че гледката на красиви пейзажи ангажира системите за възнаграждение на мозъка. Системите за възнаграждение са сбор от мозъчни структури и невронни пътеки, отговорни за всички приятни и положителни емоции, състояния и усещания, които преживяваме – спокойствие, сигурност, удоволствие, благодарност, радост, еуфория, болкоуспокояващи ефекти и други. Целта на тези възнаграждения, под формата на положителни емоции и приятни усещания е увеличаване на вероятността да повторим дадено поведение, което е полезно и адаптивно в еволюционен план.
Но как мозъкът трансформира визуалните сигнали в естетически? Защо възприемаме планинската гледка или преминаващите облаци като красиви?
Изследователски екип от Института за емпирична естетика – Макс Планк се заема да отговори на този въпрос и изследва как мозъкът ни преминава от просто виждане на пейзаж към усещане за неговото естетическо въздействие.
В своето проучване изследователският екип представя видеоклипове с художествени пейзажи на 24 участници. Използвайки функционален магнитен резонанс (fMRI), те измерват мозъчната активност на участниците, докато гледат и оценяват видеоклиповете.
Първият автор на изследването, A. Ilkay Isik, казва: „Очаквахме естетическите сигнали да бъдат ограничени до системите за възнаграждение на мозъка, но изненадващо открихме, че те вече присъстват и във визуалните области на мозъка, докато участниците наблюдаваха видеоклипове.
„Активациите се случиха точно до регионите на мозъка, използвани за разпознаване на физически характеристики във филмите, като оформлението на сцена или наличието на движение.”
Старши авторът, Едуард Весъл, предполага, че тези сигнали могат да отразяват ранна, елементарна форма на възприятие за красота, казвайки: „Когато видим нещо извън нашите очаквания, локалните участъци от мозъчната тъкан генерират малки „атоми“ на положително въздействие. „Комбинацията от много такива изненадващи сигнали във визуалната система допринася за естетически привлекателно изживяване.”
С това ново знание изследването, публикувано в Frontiers in Human Neuroscience, не само допринася за разбирането ни за възприятието ни за красотата, но може също да помогне да се изясни как взаимодействията с естествената среда могат да повлияят на нашето чувство за благополучие.
Резултатите могат да имат потенциални приложения в различни области, където връзката между възприятието и емоциите е важна, като клинично здравеопазване и изкуствен интелект.
Източник: Max-Planck-Gesellschaft
