Вчера, 12-ти август, светът отбеляза Международния ден на младежта – специален ден, посветен на младите хора по целия свят. Основната цел на празника е да изрази подкрепата към младото поколение, насърчавайки го да взема активно участие в обществения живот.
Стартът на честването на този ден е даден от Всемирната конференция на министрите по делата на младежта, проведена в Лисабон от 8-ми до 12-ти август 1998 г., като за първи път официално денят на младежите се отбелязва на 12 август 2000 г. и е утвърден от Организацията на обединените нации (ООН). В България Международният ден на младежта започва да се празнува през 2007 година.
Освен за постиженията и предизвикателствата пред младите хора, този ден е повод да се замислим и за едно от най-ценните им богатства – здравето. Когато сме млади, здравето не е нещо, на което да обръщаме особено внимание, често приемайки го за даденост. Евростат обаче решава да направи проучване, за да разбере как младите хора в Европа възприемат собственото си здравословно състояние?
Според данните за миналата година огромна част от младежите оценяват здравето си като добро или много добро. И макар че това е чудесно, е интересно да се разбере, какво стои зад тази положителна статистика и има ли фактори, които правят картината по-сложна?
Младежко здраве
Според проучването на Евростат, през 2024 година 90,1% от младите хора в Европа на възраст между 16 и 29 години определят здравословното си състояние като добро или много добро.
Това е значително по-висок дял в сравнение с общото население над 16 години, където процентът е 68,4%. Това не е изненадващо, защото младостта по принцип е свързана с по-добра физическа активност, по-бързо и лесно възстановяване и съответно по-малко хронични заболявания.
Отново очаквано младите жени са една идея по-позитивни относно здравето си като 91% го оценят като добро или много добро, спрямо 89,2% от мъжете, които традиционно изпитват по-голямо притеснение за здравето си.
Доходите имат значение
Един от най-важните фактори при оценката на здравето се оказват доходите. Анализът показва пряка връзка между размера на доходите и самооценката на здравето, като двете величини растат правопропорционално.
От младите хора с най-ниски доходи (първи квинтил – това са 20% от хората с най-ниски доходи) 86,7% казват, че са в добро или много добро здраве. При тези от пети квинтил (това са 20% от хората с най-високи доходи) този дял достига 94,0%.
Роля за това може да играят по-добрият достъп до здравни услуги, качествена храна, спорт и по-малкото стрес, свързан с финансови проблеми.
Данните за здравето на младите в ЕС през 2024 г. са окуражаващи – девет от десет се чувстват здрави и жизнени, но не бива да се забравя, че зад тези цифри се крият важни социални фактори като доходи, пол и начин на живот, които влияят върху тази самооценка.
