Модерното име на киселото мляко е йогурт. Киселото мляко е млечнокисел продукт, който се получава в резултат на протичането на млечнокисела ферментация в млякото благодарение на бактерията Lactobacillus bulgaricus.
Стамен Георгиев е откривателят, първи описал бактерията Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus – микроорганизъм, предизвикващ образуване на кисело мляко. Той е и първият, който открива, че пеницилиновите гъбички могат да се използват за лечение на някои инфекциозни болести и по-специално – туберкулозата.
Роден е в село Студен извор, Трънско през 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва „Естествени науки“ в Монпелие. Прави докторантура по медицина в Женевския университет. Дисертацията му е на тема „Принос към патогенезиса на апендицита“. Отличена е със специална награда на университета. Работи в Женевския университет като асистент на проф. Леон Масол, професор по бактериология. В лабораториите той изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му от България. През 1905 г., когато е на 27 години, ученият за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“.
Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Revue Medicale de la Suisse Romande“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Въз основа на изследванията и резултатите д-р Григоров изгражда своята теория за стареенето.
През 1906 година, той докладва пред заседанието на академичния съвет на медицинското списание „Ла прес медикал“ в Париж, че пеницилиновите гъбички могат да се използват за лечение на някои инфекциозни болести и по-специално – туберкулозата. Това се случва повече от 20 години преди Александър Флеминг.
На д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове – професор в Женевския университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло. Той отказва и в края на 1905 г. се връща в своето отечество. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън.
След завръщането си, започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина.
През Балканската война заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън.
През Първата световна война д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко се бори с избухналата холерна епидемия. Награден е с орден „За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.
След 1935 г. в Италия продължава изследванията си върху туберкулозата. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров.
Почива на 27 октомври 1945 г. в София.
Източник: Wikipedia
