Дори интервенциите не могат да спрат поевтиняването на турската лира

Дори интервенциите не могат да спрат поевтиняването на турската лира. Турските държавни банки са продали най-малко 2.5 милиарда долара, за да подпомогнат лирата през тази седмица, опитвайки се да я предпазят от чуждестранни потоци и търсене на чуждестранна валута, породени от нарастващия дефицит по текущата сметка.

И въпреки това, лирата падна с 1.5% спрямо долара във вторник, преди да заличи спада си. В понеделник тя поевтиня най-много след април при търговията в рамките на деня, като се приближи до психологическата граница от 7 лири за долар.

Турски правителствени заемодатели продадоха най-малко 1.5 милиарда долара за подкрепа на лирата във вторник и около 1 милиард долара в понеделник, според трима души, запознати с въпроса. Докато кредиторите не коментират дейността си на валутния пазар, търговците твърдят, че подобни интервенции поддържат валутата в тесен диапазон повече от месец.

„Изглежда, че се води голяма битка“, каза Тимоти Аш, стратег в BlueBay Asset Management в Лондон. „Лирата вече е силно управляван валутен курс.“

Анализаторите казаха, че слабостта на лирата изглежда поразителна, когато се отнесе към задълбочаващите се загуби на долара. Валутата на САЩ, измерена с индекса на Bloomberg Dollar, отстъпи до двугодишно дъно и се насочва към четвърти месечен спад.

Докато предварително заредения цикъл за облекчаване и стимулирането от държавата смекчиха удара от пандемията от коронавирус, тези действия изостриха уязвимостите на икономиката и оставиха валутата изложена на шокове.

Междувременно опитът за ограничаване на нестабилността в лирата чрез ограничаване на способността на чуждестранните инвеститори да търгуват с валутата засили излизането от турски активи. Чужденците са изтеглили над 12 милиарда долара от пазарите на облигации и акции в местна валута през последните 12 месеца.

Балансът по текущата сметка се върна към дефицит през декември, а анализаторите в проучване на Bloomberg очакват той да се увеличи до 2% от брутния вътрешен продукт за 2020 г. Фискалният дефицит може да нарасне двойно през годината до 6.5% от БВП.

Освен аржентинското песо, турската лира е единствената основна валута на нововъзникващите пазари, която поевтиня спрямо долара, след като „зелените пари“ достигнаха пика си на 23-ти март.

Лошото представяне на турската лира, спрямо долара, става реалност на фона на огромните средства изразходвани от централната банка за интервенции.

Брутните валутни резерви в Турция са намалели почти 40% от началото на годината до 49.02 милиарда долара. Резервите, включително злато, възлизат на 89.4 милиарда долара. Към края на юни 54.4 милиарда долара от това са пари, взети назаем чрез краткосрочни суапове, показват данни на централната банка.

Лирата отслабна с 1.2% до 6.9522 за долар късно вчера и бе една от най-зле представящите се валути на развиващите се пазари.

Централната банка на Турция, считана от инвеститорите за силно повлияна от Ердоган, запази основния си лихвен процент непроменен при 8.25% по време на последното си решение за паричната политика в края на юни, след девет последователни намаления от най-високите 24% за първата половина от 2019 г.

Селчуки също не изключи възможността за поредната валутна криза в Турция. „За съжаление, има ясни признаци, които дават възможност за такъв резултат“, каза той.

Лирата удари исторически най-ниско нови в началото на май – 7.269 лира за долар. Зелената валута нарасна с 15.36% спрямо тази година до момента.

Докладът на Moodys от по-рано този месец цитира „свежи пазарни проблеми“ относно икономическата политика на Турция и прогнозира „икономическо свиване от 5% през 2020 г., като спадът ще се концентрира през първата половина на годината, последван от сравнително бавно възстановяване по турските стандарти от около 3=5 на сто през 2021 г. в резултат на различни структурни ограничения.“

Международният валутен фонд също вижда икономиката на Турция да свие 5% тази година, след като се разшири само с 0.9% миналата.

Интервенциите на централната банка в чуждестранна валута в подкрепа на лирата източиха резервите на страната: брутните резерви, включително злато и минус суапове, паднаха до 33 милиарда долара в края на юни от 87 милиарда долара в края на 2019 г., според Fitch Ratings.

„Все още е в проблемни води“

Рисковете за външно финансиране остават основната кредитна слабост в Турция, пише Fitch в доклад миналата седмица. „Спадът на валутните резерви от края на февруари, добавен към слабата надеждност на паричната политика и отрицателните реални лихвени проценти, увеличава рисковете от по-нататъшен външен натиск.“

Агенцията обаче вижда, че тези интервенции приключват скоро. „Като се има предвид ниското ниво на резервите, ние не предвиждаме по-нататъшни големи нетни валутни намеси от централната банка и вярваме, че цикълът на облекчаване на лихвите по политиката е наближил своя край“, пишат анализаторите и добавят, че подновеното издаване на държавен дълг ще има „стабилизиращ ефект.“

Но с непредсказуем президент, който често изразява пренебрежението си към по-високи лихвени проценти, Fitch предупреди, „все още виждаме риск от по-нататъшно намаляване на лихвите, допринасящи за подновяване на външния натиск, въпреки че комисията по паричната политика задържа лихвите при 8.25% миналата седмица.“

„Мисля, че все още сме в проблемни води поне от известно време“, каза Селчуки от Истанбулското икономическо проучване. Ниското търсене и все още много ниските цени на енергията на фона на коронавирусната криза помогнаха да се задържи инфлацията под контрол, но това изглежда вече приключи, отбеляза той.

„Възможно е да сме в началото на една тенденция, при която виждаме как инфлацията се повишава“, каза той. „Не съм напълно съгласен с твърдението, че икономиката ни е достигнала дъното все още.“