Начало Обществени Култура Германски музеи работят целогодишно, за да открият законните наследници на стотици откраднати...

Германски музеи работят целогодишно, за да открият законните наследници на стотици откраднати еврейски сребърни предмети

via Naomi Karp and Bastian Krack for the Bavarian National Museum

В Германия малка група отдадени хора търсят и събират данни за законните наследници на сребърни и златни предмети, отнети по време на Третия Райх от еврейски семейства.

Въпреки че е добре известно, че изобразителното изкуство е било конфискувано от евреите, живеещи в Третия райх, това, за което се говори по-малко, е асортиментът от свещници, чаши за кидуш и други важни предмети, които са били отнемани и обикновено продавани за финансиране на режима.

Музеите в Щутгарт, Мюнхен, Хамбург и Берлин преглеждат публични архиви, за да открият данни, които могат да докажат законна собственост на потомците на онези, чиито притежания са били конфискувани. Много от тях сега живеят в САЩ, Израел и на всякъде по света.

„Започнах да търся наследниците на плячкосано сребро след изложба, озаглавена „Сребро за Райха — сребърни предмети с еврейска собственост в Баварския национален музей“, която се състои от 112-те откраднати предмета, съхранявани в музея“, казва в имейл пред New York Times Матиас Венигер, куратор и ръководител на изследването на произхода в Баварския национален музей в Мюнхен.

Венигер постигна известен успех – той успява да върне сребърна чаша за кидуш, използвана за почитане на съботата в еврейската традиция, която е принадлежала на евреин на име Уилям Бергман, който оцелява след Холокоста и се мести в САЩ. Синът му Стивън успява да получи чашата от името на баща си, почти 80 години по-късно.

Той също така успява, по ирония на съдбата, да върне 300-годишна чаша за кръщение от злато и сребро на семейството на еврейката Хермине Бернхаймер, която загива в концентрационния лагер Терезиенщат през 1939 г. Нейната голяма племенница Наоми Карп дарява чашата на Еврейски музей в град Гьопинген, където е роден Бернхаймер.

„Ключът към успеха в търсенето на наследници“, казва Венигер, „е множество бази данни и архиви. Някои случаи отнемат няколко години. Други отнемат месеци, често много месеци. Отне много месеци, за да намерим Стивън Бергман.“

Ирен Краус, историк и колега на Венигер, използва множество архивни източници, за да търси наследниците на тези сребърни предмети, включително ancestry.com, findagrave.com и news.com. С findagrave Краус успява да намери надгробна плоча на Бергман, която показва, че той има деца, и след това използва newspapers.com, за да намери некролог.

Баварският национален музей на Венигер има 110 сребърни и златни предмета, конфискувани по време на Третия райх, число, което бледнее в сравнение с Берлинския градски музей, който е придобил 4700 златни и сребърни прибори за хранене, бижута и други ценни вещи от заложна къща, от които само около 10% са имали някаква документация, показваща кой ги е притежавал преди това.

Много от наследниците, съобщава Times, избират да дарят предметите на музеи. В един случай 31 наследници е трябвало да подпишат за подобно дарение. Други избират да ги заемат за различни периоди.

Колкото и статистически да се гледа днес на Холокостът, вдъхновяващо е да се знае, че мъртвите се помнят и почитат не само от техните роднини, но и от други, други като Венигер, които са готови да преровят всичко, което е останало, за да се опитат да поправят минали грешки и може би дори да помогнат на душите им да намерят покой. 

Източник: GoodNewNetwork