Всички сме виждали как ракетите излитат в космоса, но това, което се издигне, трябва и да се спусне.
Ново проучване подчертава нарастващата опасност от попадане на космически отпадъци в пътнически самолет или друго въздухоплавателно средство. Макар че такъв инцидент все още не се е случил, потенциалните последици могат да бъдат опустошителни.
Изследователи от Университета на Британска Колумбия са моделирали траекториите на падащите ракетни тела и са ги сравнили с данните за глобалните полети.
С нарастването на броя на изстрелваните спътници, като Starlink на SpaceX, и с все по-нарастващия въздушен трафик рискът от сблъсък бързо се увеличава.
„Неконтролираното повторно навлизане на космически обекти създава риск от сблъсък със самолети в полет. Въпреки че вероятността за сблъсък е малка, последствията могат да бъдат катастрофални. Нещо повече, рискът нараства поради увеличаването както на повторните влизания, така и на полетите“, пишат изследователите в доклада от изследването.
Ускоряване на заплахата
Увеличаващият се брой на спътниците в орбита води до по-голям потенциал за разпадане на обектите или тяхното изхабяване, като по този начин се увеличава количеството космически отпадъци.
В крайна сметка спътниците падат обратно на Земята. Въпреки че много от тях изгарят безвредно в атмосферата, някои парчета могат да оцелеят при повторното си влизане в атмосферата и да се превърнат в опасност за самолетите.
Много частни компании бързо изстрелват спътници, за да образуват огромни съзвездия в орбита, което може допълнително да изостри проблема през следващите години.
Проучването разкрива, че в момента над 2300 ракетни тела се намират в орбита около Земята и са обречени да навлязат отново в атмосферата без контрол.
„В районите с най-висока гъстота на населението, около големите летища, вероятността да бъдат засегнати от неконтролирано повторно влизане в атмосферата е 0,8 % годишно“, се отбелязва в проучването.
Този процент нараства до 26 % за по-големи, но все още натоварени зони на въздушното пространство, като например тези в североизточната част на САЩ, Северна Европа или около големите градове в Азиатско-тихоокеанския регион.
Дори малки отломки могат да представляват заплаха
Science Alert съобщава, че дори малки парчета отломки, едва един грам, могат да причинят значителни щети на предното стъкло или двигателя на самолета.
Аерокосмическата корпорация оценява вероятността самолет да бъде ударен от космически отломки на почти 1 на 100 000 през 2021 г. – риск, който е твърде висок.
Проблемът се усложнява от трудностите при проследяването на тези падащи обекти. Това често принуждава властите да затварят големи части от въздушното пространство като предпазна мярка, което води до закъснения и отмяна на полети.
„Ситуацията поставя националните органи пред дилемата да затворят или не въздушното пространство, като и в двата случая ще има последствия за безопасността и икономиката“, се отбелязва в проучването.
Това е очевидно през 2022 г. при повторното навлизане на тялото на ракетата Long March 5B. За щастие, ракетата в крайна сметка се приземи в океана. Инцидентът обаче породи загриженост относно безопасността на населените места и необходимостта от подобрени стратегии за намаляване на рисковете, породени от неконтролирани повторни влизания.
Изследователите предлагат контролирано повторно навлизане на ракетата като решение на проблема с космическия боклук. Понастоящем се съобщава, че този вид технология се използва при по-малко от 35 % от изстрелванията. Това би позволило целенасочени и по-безопасни повторни влизания.
Ситуацията само се влошава. Инциденти като голямото парче космически боклук, което се разби в къща във Флорида миналата година, показват реалната и съществуваща опасност.
В проучването се предупреждава, че органите, отговарящи за въздушното пространство, ще се сблъскат с предизвикателството на неконтролираните повторни полети през следващите десетилетия.
Експертите подчертават, че е необходимо спешно сътрудничество между правителството и частния сектор. Не трябва да се налага да се стига до инциденти, за да се предприемат действия.
Констатациите са публикувани в списание Scientific Reports.
Източник: InterestingEngineering
