Микропластмасите вредят на Земята по много повече начини, отколкото подозираме. Сега учените откриват, че тези малки пластмасови частици не само допринасят за замърсяването, а може да са и причината за появата на резистентни към лекарства бактерии.
Изследователи от Бостънския университет установяват, че бактериите, изложени на микропластмаса, развиват резистентност към животоспасяващи антибиотици.
Това представлява сериозна заплаха, особено в пренаселените и необслужвани райони като бежанските селища, където се натрупват пластмасови отпадъци и бактериалните инфекции се разпространяват по-лесно.
Бактериите могат да станат резистентни към антибиотици по много причини, включително поради прекомерна употреба на лекарства. Но заобикалящата ги среда също играе голяма роля.
В лабораторията „Заман“ на Бостънския университет изследователите проверяват как реагира E. coli, често срещана бактерия, когато е изложена на микропластмаса в затворена среда.
„Пластмасата представлява повърхност, към която бактериите се прикрепят и колонизират“, казва Нила Грос, водещ автор на изследването.
Развъдник на супербактерии
Бактериите създават биофилм, след като се прикрепят към някоя повърхност. Този биофилм действа като щит, като ги предпазва от нашественици и ги държи здраво прикрепени.
Макар че бактериите могат да развиват биофилми върху всяка повърхност, изследователят Грос установява, че микропластмасата ускорява този процес.
Когато се въвеждат антибиотици, засиленият биофилм блокира лекарството, като му пречи да убие бактериите.
„Установихме, че биофилмите върху микропластмаса, в сравнение с други повърхности като стъкло, са много по-здрави и по-дебели, като къща с тонове изолация“, казва Грос.
Учените провеждат експеримента няколко пъти, опитвайки различни комбинации от антибиотици върху различни видове материали, но процентът на антибиотична резистентност върху микропластмасата постоянно остава много висок.
„Доказваме, че наличието на пластмаса прави много повече от това просто да осигурява повърхност за полепване на бактериите – тя всъщност води до развитието на резистентни организми“, казва Мохамед Заман, професор в Колежа по инженерство на Бостънския университет.
Сега изследователите планират да разширят проучванията си извън лабораторията, за да разберат как техните открития се прилагат в реални условия.
Те имат за цел да си сътрудничат с международни партньори, за да наблюдават бежанските лагери за бактерии и вируси, резистентни към антибиотици, свързани с микропластмасите.
Освен това те се стремят да разкрият точните механизми, които позволяват на бактериите да се придържат толкова силно към пластмасата.
Пластмасата укрепва защитните сили на бактериите
Учените смятат, че приспособимостта на пластмасата може да помогне на бактериите да се развиват, въпреки че точният процес остава неясен.
Според изследователите една от теориите е, че пластмасите отблъскват водата, което улеснява прикрепването на бактериите. С течение на времето пластмасите абсорбират влагата, което може да позволи на микропластмасите да попият антибиотиците, преди те да достигнат до бактериите.
Изследователите откриват също така, че дори след премахването на микропластмасата бактериите запазват способността си да образуват по-силни биофилми.
Тези миниатюрни пластмасови фрагменти, получени в резултат на разпадането на по-големи пластмаси, са проникнали в почти всяко кътче на земното кълбо.
Те се намират в най-дълбоките океански траншеи, в тъканите на морски организми, вариращи от планктон до китове, и дори са открити във въздуха и снега на отдалечени планински върхове.
По-рано този месец учените правят ново тревожно разкритие за проникването на микропластмаси в човешката мозъчна тъкан, което повдига сериозни въпроси за нашето здраве.
Всяка година се съобщава за 4,95 милиона смъртни случая, причинени от антимикробно резистентни инфекции.
Изследването е публикувано в Applied and Environmental Microbiology.
Източник: InterestingEngineering
