Австралийски учени разкриха почти безкраен списък с начините, по които водораслите могат да помогнат в борбата срещу изменението на климата.

Продължителното проучване и събирането на морски водорасли в Австралия, убеждава д-р Пиа Уинберг, че те могат да играят толкова голяма роля в човешката цивилизация, колкото стоки като пшеницата, дървения материал, пластмасата, бетона или азота.

По същия начин, по който Австралия има уникални животни, които не се срещат никъде другаде, тяхната колекция от морски растителни видове е по-богата и разнообразна от повечето места на Земята.

„Ако използваме инфраструктурата в океаните и създадем острови с водорасли, всъщност бихме елиминирали много от проблемите, свързани с изменението на климата, които имаме днес“, казва тя в интервю и документален филм от Изабел Герретсен на Би Би Си.

Нейните разсъждения се основават на бързия растеж на водораслите и способността им да абсорбират въглерод с много, много по-бързи темпове от сухоземните растения.

Съчетанието между богатия хранителен профил и уникалната молекулярна структура на водораслите, Уинберг вярва, че те трябва да се отглеждат в голям мащаб и че това може да балансира емисиите, да намали окисляването на океаните, да промени профила на земеделието и да отвори огромни възможности за нови изследвания на материали, които може да включват почти всичко – от биоразградими пластмаси и строителни материали, до изкуствени части за тялото.

Водораслите

Преди 45 000 години австралийските аборигени правят водоноски от листа на водорасли. Тяхната гумена и гъвкава, но дебела и еластична текстура ги прави идеални за задачата.

Нори, водораслите, консумирани в японската кухня, са първите, отглеждани от хората досега. Отглеждането им започва край бреговете на Япония през 1670 година.

В оптимални условия водораслите могат да растат със зашеметяващите два фута (повече от половин метър) на ден, като същевременно не изискват богат на азот тор (като сухоземните култури) или премахване на плевелите. Точно както на сушата, водораслите използват фотосинтезата за набавяне на храна чрез абсорбиране на CO2, само че те правят това с 50 пъти по-голяма скорост дори от горите.

По време на опустошителните пожари в тропическите гори на Амазонка преди няколко години, всички публикации и статии говореха за „Белите дробове на Земята“. В действителност водораслите заслужават повече това определение.

Според изследователски доклад на „Програмата за морско изменение на климата“ в Conservation International, настоящата морска среда е мястото, където трябва да се предприемат всякакви съвременни, интелигентни действия срещу изменението на климата. Между 30% – 50% от всички емисии, причинени от човека, са погълнати отново от тях.

Уинберг и нейните сътрудници смятат, че водораслите имат голяма роля в това. Но колко голяма? Е, едно проучване установява, че общите емисии от селскостопанския сектор в Калифорния могат да бъдат усвоени, ако само 3,8% от крайбрежните й води бъдат насочени към отглеждане на водорасли.

Модел за бъдещето

Уинберг не просто прави изследвания и пише по темата; нейната фамилна ферма в Шолхавен, Нов Южен Уелс, прилага на практика това, което може да се счита за модел за бъдещо земеделие и индустрия.

В съседство рафинерия за пшеница изпомпва своите емисии в големи съдове с морска вода, където водораслите я използват чрез фотосинтеза, за да растат. Азотът и други хранителни вещества от рафинерията подсилват зелените водорасли, позволявайки им да бъдат превърнати във всякакви различни субстрати за продукти като храни за животни, козметика и дори сладолед.

Ферма за миди от 50 хектара в Джървис Бей прилага тази концепция и отглежда водорасли заедно с мидите. Рибарите смятат, че това подобрява качеството на мидите, позовавайки се на това, че най-добрите черупчести винаги идват от райони, богати на морски растения.

Това се оказва абсолютно вярно, тъй като проучване установява, че абсорбцията на CO2 от водораслите създава буфер в непосредствен близост до тях, намалявайки нивата на киселинност на океанската вода, давайки на рибите и черупчестите по-добри условия за растеж. Ако започнат да се култивират масово, това обезкисляване може да промени цялата океанска екосистема.

През 2020 г. беше разработена хранителна добавка, която, когато се дава на кравите, елиминира 80% от метана, произведен от ферментация на фуражите в червата им, ефективно елиминирайки 2,8% от американските емисии. Тази добавка е направена именно от водорасли.

Животът започва в океаните и вместо магически космически метал или ядрен синтез, решението на много от най-големите световни проблеми може да изисква от нас да погледнем назад в миналото си, а не в бъдещето.

Източник: GoodNewsNetwork