Информационна кампания „На първа линия“ за обучение и подкрепа на близките на жертвите на домашно насилие започва за първи път в България. Целта е едновременно да обясни ролята им, да ги информира и провокира да бъдат активни и да оказват подкрепа на нуждаещите се, защото именно те най-често са първите хора, към които пострадалите от насилие се обръщат.
Статистиката показва, че 75 % от жертвите на домашно насилие първоначално разкриват истината именно пред роднини, приятели, съседи, колеги са хората. В допълнение – над 50% от оцелелите, които успешно са избягали от ситуация на домашно насилие, отчитат положително участието на приятели и роднини в логистичната подкрепа, а вероятността оцелелите с активната подкрепа на семейството и приятелите да напуснат трайно отношенията на насилие е с 45 % по-голяма.
Чрез кампанията си „На първа линия“, финансирана от Програма „Силна“ на Български Фонд за жените и Европейски съюз, Фондация „Будителките“ има за цел да обучи точно тези хора и да им даде увереност да се намесят и да подкрепят свои близки и познати.
Вярвайки, че семейството и приятелите са жизненоважни съюзници по пътя на оцелелите към свободата, а тяхната подкрепа може да бъде трансформираща, кампанията отчита и факта, че близките на жертвите също се нуждаят от достъп до образование и ресурси, за да предложат ефективна и устойчива помощ.
Кампанията има да цел да посочи и следните начини за незабавна и ефективна намеса на близките чрез:
- Активно изслушване: Пострадалите често се обръщат към близките си за потвърждение и за споделяне на преживяванията си без страх от осъждане.
- Емпатия и насърчение: Осигуряването на емоционална стабилност може да даде възможност на пострадалите да предприемат стъпки за напускане на ситуацията на насилие.
- Овластяване: Връщането на контрола у жертвата, създаването на усещане за лични граници, право на разпореждане със собствената съдба.
Ролята на семейството и приятелите се простира отвъд непосредствената кризисна интервенция, като те играят огромна роля и за:
- Помагане на пострадалите да възстановят социалните си връзки и чувството си за нормалност.
- Подпомагане при търсене на работа, грижи за деца или други дългосрочни нужди.
- Вероятността за повторна виктимизация при оцелелите със силни социални мрежи е значително по-малка.
Защо близките невинаги помагат?
Често близките на лица в риск или пострадали от насилие не разпознават знаците, отказват да приемат реалността или директно застават на страната на насилника. В патриархално общество като българското често се приема за най-висша ценност запазването на семейството, а не личното щастие и достойнство на неговите членове.
Случва се родители да не вярват не детето си, близки приятели да отхвърлят твърденията на жертвата, съседи да симпатизират на насилника, защото „поздравява“. От друга страна жертвите често не търсят помощ, дори от най-близките си, от срам. Особено в малките населени места, разкриването на подобна ситуация обрича жертвата на допълнителна виктимизация.
Подкрепата на лице, преживяло насилие, е емоционално и психически натоварваща:
- Страх за тяхната безопасност
- Приятелите и семейството могат да се чувстват застрашени от отмъщение от страна на насилника.
- Изчерпване на силите: Оказването на непрекъсната подкрепа може да доведе до емоционално натоварване.
- Необходимост от напътствия: Много от близките не са сигурни как ефективно да помагат, без да влошават положението на пострадалия.
Гласът на жертвите
„Когато бях в насилническа връзка, нито един от моите приятели не разпозна знаците, макар да виждаха, че не съм добре. След като сама диагностицирах ситуацията, впоследствие потвърдена и от специалисти, повечето бяха изумени, дори моя приятелка – психотерапевтка. Впоследствие две от най-близките ми приятелки отказаха да повярват и да вземат моята страна по време на раздялата. В резултат ги загубих като приятели.“
„Винаги си мислим, че тормозът е агресивен, бие и обижда. Страшно е, когато те насилват емоционално, когато ти казват с мили думи, че трябва да се изолираш от всички, защото „ти си нечий свят“, че трябва да напуснеш работа, че само партньорът ти мисли доброто. Това емоционално изнудване съсипва бавно и сигурно приятелства, роднински взаимоотношения и кариера. Започва безобидно и благовидно и лека-полека започваш да се превръщаш в самотник в собствения си дом и да си залепен до „любимото“ същество.“
„Ами аз съм била в насилнически отношения. Приятелка ми предложи транспорт, за да се спася, а в друг случай брат ми ми отвори очите, че това, което се случва, не е любов. За щастие съм заобиколена от правилните хора. Вече разпознавам всички сигнали за насилие в едни отношения, но за съжаление не всички хора са така, затова тази кампания би била полезна. Често жертвата бива обвинявана от хората наоколо.“
„Всяка токсична връзка има силно психическо и емоционално отражение върху личността. В повечето случаи това са по-дълги връзки,като в моята история. Когато взех решението за развод, всички се втурнаха да “спасяват семейството”, което отдавна не съществуваше. Вероятно това, което си споделял или не са го разбрали и чули. Важното е да изберете себе си, ясно и конкретно да заявите позицията си, да можете да продължите дори и сам, а правилните хора ще ви разберат, другите отпадат.“
„Когато осъзнах, че съм в насилническа връзка (психо-емоционален ежедневен тормоз и опит за финансов), то тогава наистина разбрах смисъла в думите подкрепящо и обичащо семейство, и верни приятели! Не всички осъзнаваха, ясно, какво ми се случва, но и сега стоят до мен на всяка крачка! Защото насилието продължава! Все по-ожесточено спрямо детето и мен (психо-емоционално, институционално и финансово).“
Защо тя просто не си тръгне?
Трябва да спрем да обвиняваме пострадалите, че остават и да започнем да ги подкрепяме, за да им дадем възможност да напуснат. След като разберем многобройните пречки, които препятстват човек да напусне насилствена връзка – независимо дали става въпрос за психологически, емоционални, финансови, физически или киберзаплахи – можем да започнем да го подкрепяме и овластяваме да вземе най-доброто решение. Същевременно държим единствено насилниците отговорни за поведението им.
Ето някои от причините, които пречат на жените да напуснат:
Опасност и страх: Една от най-важните причини, поради които жените не напускат, е, че това може да бъде изключително опасно. Страхът, който жените изпитват, е съвсем реален – вероятността от насилие след раздяла нараства значително. Данните от изследване на НСИ показват, че 20.5% от жените на възраст 18-74 г. в страната, които в момента имат или някога са имали партньор, са преживели един или повече случаи на насилие от интимен партньор. Сред видовете насилие, причинено от интимен партньор, най-разпространено е психическото насилие: 19.4% са пострадали от такова. (ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСИЛИЕТО, ОСНОВАНО НА ПОЛ EU-GBV, 2021 НСИ)
Изолиране: Домашното насилие често разчита на изолиране на жертвата. Извършителят работи за отслабване на връзките ѝ със семейството и приятелите, което прави изключително трудно търсенето на подкрепа. Извършителите често се опитват да намалят контактите на жената с външния свят, за да ѝ попречат да осъзнае, че поведението им е насилствено и неправилно. Изолацията води до това, че жените стават изключително зависими от контролиращия ги партньор.
Срам, смущение или отричане: Извършителите често са уважавани или харесвани в своите общности, защото са чаровни и манипулативни. Това пречи на хората да разпознаят насилието и допълнително изолира жената. Извършителят често омаловажава, отрича или обвинява жертвата за насилието. Жертвите могат да се срамуват или да се оправдават пред себе си и пред другите, за да прикрият злоупотребата.
Травма и ниско самочувствие: Представете си, че всеки ден ви казват, че сте безполезни, и въздействието, което това оказва върху самочувствието ви. Жертвите имат много ограничена свобода да вземат решения във връзка с насилие, често са травмирани, редовно им се казва „не би могъл да се справиш сам, имаш нужда от мен“. Страхът е постоянен и те живеят в свят на ежедневен ужас.
Практически причини: Насилниците често контролират всеки аспект от живота на жертвата си, като правят невъзможна работата или финансовата независимост. Контролирайки достъпа до пари, жените остават неспособни да издържат себе си и децата си. Те могат да се страхуват, че децата им ще бъдат отнети.
Полезни съвети близките могат да открият тук! Повече информация за кампанията можете да прочетете тук!
