Проучване току-що попари надеждите за откриване на вода на най-голямата луна на Сатурн – Титан. Изследователите наскоро търсиха делти там, но не откриха нищо.
Макар че на Титан има реки и морета от течен метан, странно е, че на него липсват делти – форми на сушата, които се образуват, когато устието на река се влива в друг водоем.
Освен Земята, Титан е единственото планетарно тяло в нашата Слънчева система, на чиято повърхност тече течност.
„Приемаме за даденост, че ако има реки и седименти, се получават делти“, казва в изявление авторът на изследването Сам Бърч, който е доцент в катедрата по науки за Земята, околната среда и планетите в университета Браун в Роуд Айлънд.
„Но Титан е странен. Той е площадка за изучаване на процесите, които си мислехме, че разбираме“, добавя той.
Защо търсенето на делти е важно
Изследователите се надяват да открият делти на Титан, защото тези форми на релефа са богати на седименти.
Делтите събират седименти от обширна територия и ги концентрират на едно място. Изследването на тези седименти може да даде ценни сведения за климата на Титан, тектоничната му история и евентуално дори улики за извънземен живот.
„За мен като геоморфолог това е разочароващо, защото делтите би трябвало да съхраняват толкова много от историята на Титан“, казва Бърч.
Титан е най-голямата от 274-те потвърдени луни на Сатурн, а плътната му атмосфера, богата на азот и метан, поддържа изненадващо подобен на земния климат.
На луната има облаци, вятър и дъжд, както и реки, езера и морета. Но за разлика от Земята, течните тела на Титан са съставени от метан и етан, които остават в течна форма при студените температури на повърхността на луната.
NASA
Данни от „Касини“, земни модели и нови загадки
Космическият апарат „Касини“ на НАСА за първи път открива доказателства за течен метан на Титан по време на многобройните си близки прелитания.
Касини използва радар със синтезирана апертура (SAR), за да надникне през плътната атмосфера на Титан, разкривайки канали и широки плоски области, съответстващи на големи течни тела.
Въпреки това плиткият течен метан е до голяма степен прозрачен за SAR на Касини, което затруднява разграничаването на това къде свършват бреговите линии на Титан и къде започва морското му дъно.
За да преодолее това, екипът на Бърч разработва компютърен модел, който симулира това, което SAR на Касини би открил, ако наблюдаваше Земята, само че с течен метан на Титан, заместващ земната вода в реките и океаните.
„В общи линии направихме синтетични SAR изображения на Земята, които приемат свойствата на течността на Титан“, казва Бърч. „След като видим SAR изображения на пейзаж, който познаваме много добре, можем да се върнем на Титан и да разберем малко по-добре какво гледаме.“
Според изследователите синтетичните SAR изображения на Земята, които екипът създава, успешно „разкриват големи делти и много други големи крайбрежни ландшафти“.
Въпреки това новият им анализ на SAR данните на „Касини“ водят до нови загадки. Изглежда, че бреговете на Титан съдържат дълбоки ями с неизвестен произход в рамките на езерата и моретата, а дълбоките канали, издълбани в морското дъно, не предлагат ясно обяснение как са се образували.
„Това наистина не е това, което очаквахме“, казва Бърч. „Но Титан често ни причинява това. Мисля, че именно това го прави толкова интересно място за изследване.“
Изследването е публикувано в Journal of Geophysical Research: Planets.
Източник: InterestingEngineering
