Най-възрастният работник във Великобритания е на 96-годишна възраст и казва, че все още няма планове да се пенсионира въпреки кариерата си, продължила осем десетилетия.
Бил Партън все още работи по пет дни в седмицата в дъскорезницата, която основава преди 42 години, и няма намерение да напуска работа. „Трябва да поддържаш ума и тялото си в движение. Номерът е да не спираш. Не можеш да седиш, трябва да продължиш да правиш нещо.“
Бил започва да работи на 14-годишна възраст като чирак на водопроводчик през 1942 г. по време на Втората световна война, много преди да започне създаването на успешната си семейна компания.
Днес Г-н Партън основно помага в офиса, но не пропуска и възможността да си изцапа ръцете, поправяйки инструменти в цеха на фабриката, ако е необходимо.
Той все още работи по 40 часа на седмица, като си е дал допълнителна почивка в събота само преди 12 месеца. Още по-възхитителното е, че той никога не е пропускал една седмица работа в живота си.
„Никога през целия си живот не съм пропускал една седмица работа. Все пак претърпях операция на тазобедрената става, която ме остави без работа за няколко дни.“
Трима от внуците му сега са начело на Hales Sawmill в Шропшър, Англия, но това не пречи на жизнерадостния старши да продължава да „поддържа ума си активен“ във фирмата, която изгражда от нулата през 1982 г.
„Преди бях старчето – сега наистина съм такова. Трябва да позволите на децата да се забавляват“, иронизира се сам Бил. „Синът и внуците ми управляват семейната ни компания доста ефективно. Прекрасно е да я видя как преминава към трето поколение.“
Бил обикновено идва на работа около 9 сутринта и си тръгва в 17:00 и често се разхожда, за да види как работят машините.
„В наши дни не върша толкова много работа, но винаги съм на разположение, ако имат нужда от мен. Мога да разбера дали нещо не е наред с дадена машина дори по скърцането – мога да го чуя ясно въпреки целия шум.“
Дъскорезницата започва само с двама служители, но сега има персонал от повече от 60 души, обхващащ два обекта. Неговата звездна работна етика го поддържа, откакто е напуснал училище като тийнейджър – въпреки че не може да чете или пише – но признава, „трябва да имаш и късмет в известен смисъл“. Успехът си той отдава и на покойната си съпруга Джоан и техния 60-годишен брак.
„Тя беше истинският шеф. Тя беше мозъкът зад всичко това и винаги знаеше какво правим. Тя ни изгради това страхотно име. Лесно е да си спечелиш лошо име, трудно е да си спечелиш добро и да го запазиш през всичките тези години.“
Източник: GoodNewsNetwork
