Днес наш гост е Николай Николов – световен шампион, трикратен европейски златен медалист и треньор на националния отбор по сумо.
Николай Николов е първият българин, спечелил световна титла в бразилското жиу-жицу в най-силната федерация IBJJF (International Brazilian Jiu-Jitsu Federation). Той прави това в Лас Вегас, където в драматичен финал побеждава представител на домакините. В България е по-познат с успехите си в сумото, където е носител на европейска титла и многократен републикански шампион.
След края на блестящата си състезателна кариера, той се отдава на треньорска дейност, като в рамките само на 1 година достига рядко виждано постижение – през 2018-та е обявен за „Най-добър състезател – мъже“ от Българска федерация по Сумо, а през 2019-та става „Най-добър треньор“.
През 2022 г. Българската федерация по сумо се завръща с 5 от 7 възможни титли и общо 11 спечелени медала от Европейското първенство по сумо в Кротошин (Полша). Миналия месец Министерството на младежта и спорта връчва почетни плакети за постиженията на българските сумисти, които завоюваха седем медала в рамките на Европейските игри в Полша.
Здравейте, г-н Николов. За нас е огромно удоволствие, че днес сте наш гост. Спортът е част от живота Ви от съвсем ранна детска възраст, но започвате с лека атлетика. Как от лека атлетика преминахте към борбата и в последствие към сумото?
Още от малък кипях от енергия и обичах да се катеря по стълбовете на улицата. Не изпитвах никаква умора и тогава родителите ми решиха да ме запишат на спорт. На времето имаше един състезател – Бен Джонсън, който беше мой идол и ме вдъхновяваше. Тъй като тичах много бързо, тогава се насочих към леката атлетика. Три години се занимавах с този вид спорт, но в моя роден град Петрич, спортът не беше много развит и леката атлетика беше един от спортовете, който западна. Останахме само аз и треньорът ми. Тогава бях забелязан от треньора на отбора по борба и така се преориентирах.
Кога започнахте да се занимавате с бразилско жиу-жицу и кое запали интереса Ви към този спорт?
Нека да започна от там, че след казармата претърпях разочарование от борбата. (Вече бях станал шампион по борба в категория до 20 години в родния ми град Петрич, което беше огромно постижение.) В казармата ме пуснаха в отпуск, за да участвам в лагер с националния отбор, но поради „обективната причина“, че съм от малък град и малък отбор, не ме допуснаха да участвам на Европейско първенство. Това за мен беше огромно разочарование, защото аз бях шампион по борба в категория до 20 години в България, но допуснаха друго момче от по-голям отбор. Моят треньор беше привикан от щаба на Националния отбор, където са му казали, че или трябва да участвам от името на голям софийски клуб, или няма да участвам изобщо. Моят треньор държеше да представя родния си град Петрич, защото е вложил толкова години в моята подготовка и имам абсолютните шансове да стана първи. Те не се съгласиха и тогава аз се отказах от борбата.
След това ме приеха в НСА в специалност „Борба свободен стил“ и там лека-полека се запалих по сумото. До 2013-2014 г. се занимавах само със сумо, по време на което натрупах доста успехи. Спечелих доста републикански първенства, доста турнири, както и три пъти станах европейски шампион, два пъти медалист на Абсолютна категория на Европейски първенства, което също е голям успех. На световно първенство не съм участвал, защото моята категория не беше обособена по това време.
Между борбата и сумото има много общо. Има единоборство, има избутване на противника, има сваляне на противника. При борбата, когато противника е по гръб, състезанието приключва и той се тушира, обявяват победа. При сумото, когато го извадиш извън тепиха или когато го събориш, или пак легне и падне, отново обявяват победа.
Жиу-жицуто ми стана интересно, тъй като там борбата започва, когато паднеш по гръб. Именно тогава има много техники, които се прилагат – ти се изправяш, взимаш превес, удушаваш противника. Дори в много от ситуациите, когато си по гръб, ти си активен и имаш шансовете да победиш, защото така получаваш повече точки. Аз се бях отегчил от борбата и сумото, защото идва момент, в който няма на какво повече да се научиш, от това, което вече знаеш. Аз съм от 20 години в този спорт, а жиу-жицуто беше много интересно за мен, защото сякаш отваряш нова книга.
Запали ме Иво Евгениев, който мога да нарека свой приятел. Той организираше повечето участия в състезания. Жиу-жицуто за мен беше отваряне на нова страница и възможност за надграждане на всичко, което съм научил в борбата и сумото. В сумото бях достигнал върхово ниво. Не случайно казват, че жиу-жицуто прилича на шах-мата, защото палитрата от техники е толкова разнообразна.
През 2018 година печелите европейска титла в сумото и световна титла в бразилското жиу-жицу на драматичен финал в Лас Вегас. На финала до последно не сте знаел дали резултата е във Ваша полза или в полза на противника Ви? Разкажете ни за това?
Това беше много конфузна ситуация за мен, тъй като в самото начало на срещата, противникът ми приложи нетрадиционна техника и аз почти изпаднах в безсъзнание. Когато се измъкнах от тази ситуация, видях, че резултатът е в негова полза. Не знаех какво точно се случва, защото бях зашеметен. Мобилизирах се и започнах да наваксвам точки. Беше много оспорвана среща. Освен това, 2-3 дни не бяхме спали, заради часовата разлика нямах време за адаптация. През цялото време не знаех точно колко са точките за мен. До последно играх и се оказа, че той не ми е взел нито една точка, а аз цели 21. Докато не ми вдигнаха ръката, не бях сигурен, че съм победил. В крайна сметка успях да надвия местен състезател на негов терен. Борих се до последно и успях.
След това решавате да сложите край на състезателната си кариера. Какво Ви накара да вземете това решение и имало ли е момент, в който да сте съжалявали за него?
Не, не съжалявам за този избор, защото краят на състезателната ми кариера даваше начало на нещо ново. Започнах да се занимавам с треньорска дейност, където да дам своя принос и още имам да давам. Спортът е до време и всъщност успехът, който постигнах в сумото и в жиу-жицуто, ми даде голямо удовлетворение. Тогава си казах, че това състезание по сумо ще ми е последното. А когато станах първи, тогава наистина реших, че ще ми е последно, защото и до ден днешен съм запазил хубавите емоции от това нещо. Спомням си за сумото с усмивка и гордост, че съм спечелил този медал. Успях да победя много силни противници – на полуфинала надвих украинец, а на финала надвих руснак. Това са нации с много добри показатели, с много големи спортни школи, с много големи бюджети и ресурси.
Междувременно станах треньор на Националния отбор още предната година и всъщност ми беше много трудно да съчетавам своята концентрация в състезанията и да дам фокус на момчетата, които обучавам. Когато момчетата са на състезание, те гледат само теб и всяка твоя неувереност или увереност, те я поемат. За това реших, че не мога да се справя и с двете неща едновременно.
До сега никой не е постигал такъв успех в бразилското жиу-жицу и е важно човек да знае кога да се откаже. Трябва да може да се откаже, когато е на върха, защото всички тези емоции, уважението на състезатели и треньори остава завинаги. На световната спортна карта успях да поставя българския трикольор. За мен това е абсолютно удовлетворение.
За да станеш първи в едно състезание, това е единоборство, трябва винаги да си на 100%. Това не е колективен спорт, няма кой да те отмени, не можеш да почиваш една среща или половин среща. Най-малката физическа и психическа нестабилност те води до загуба. Това го знам и като състезател, и като треньор. Това ме накара да взема решението да се откажа.
Коя е победата, която никога няма да забравите и има ли титла, която сте мечтали да спечелите, но не сте успели?
Последните ми две състезания бяха най-паметни за мен. А това, че във Вегас станах световен шампион, до тогава бях само европейски, ме накара да се гордея. Надявам се, че съм зарадвал много хора и в България с моя успех. И последната ми титла в сумото.
Като състезател, за да си успешен трябва да имаш силни индивидуални качества, а като треньор трябва да притежаваш добри лидерски умения. Кои са качествата, които Ви помагаха да бъдете шампион, и кои са уменията, които Ви помагат в треньорската Ви кариера днес?
За да си шампион, се изискват определени качества. Генотипният фактор е много важен за постигане на високи спортни постижения. Храненето и възстановяване също оказват важно значение. Както споменах, аз съм от малък град, може би не съм бил при най-добрите треньори, но съм много дисциплиниран и последователен, не изпусках тренировка, независимо дали бях болен или здрав.
За да си треньор, се изисква да си лидер, да накараш хората да те следват. Личният пример е много важен. На някои от тренировките се включвам и правя равностойни срещи със състезателите, които мога да кажа, че са на европейско ниво. Миналата година имаме 5 европейски шампиона и мога да кажа, че това е елита на сумото в Европа и аз се състезавам рамо до рамо с тях, въпреки че съм приключил с този спорт. Треньорът решава бъдещето на състезателя. Спортът е себеотдаване.
Личният пример в педагогиката е много важен, защото това, което покажеш като личност, това се възприема. Действията имат по-голяма тежест от думите.
На какво се дължат успехите на българските представители в бойните спортове, според Вас?
Аз съм го казвал много пъти това, че може би българите доста сме преживели като нация в исторически аспект и в гените ни са заложени борбеност и състезателен дух. Също това, че България е малка държава, ни мотивира да се представим по най-добрия начин. Не случайно в Япония, Калоян Махлянов стана първия европеец, който достигна доста високо ниво. Българите носим силен национален дух. Искаме да се докажем, че сме малки, но пък можем много неща.
Колко е дълъг пътят към победата и какво е нужно, за да го извървиш?
Дълъг е пътят. Важното е да не се отказваш и да намираш смисъл в това нещо. Дълги години в сумото стигах на крачка от медалите и губех, или на полуфинал и на финал. Почти 5 години се прибирах без медал. Това е много неприятно усещане, защото тренираш цяла година и накрая се прибираш без медал. Но пътят е един – постоянство. Именно загубите ме мотивираха да продължавам. Желанието да си най-добрия в това, с което се занимаваш, те води до успех. Човек винаги трябва да си поставя високи цели, защото ако тренираш за златен модел, ще станеш поне трети. Ако искаш да отидеш на състезание просто, за да участваш, няма да спечелиш нищо. Ако имаш посредствени цели, няма да постигнеш нищо голямо. Човек трябва да е целенасочен. За това казвам, че пътят е дълъг, но след това вкусът на успеха е най-сладък.
Ако психиката и тялото ти са настроени за победа, вероятността да загубиш е много малка и обратното – ако мислиш за поражение и загуба, ти си загубил още преди да стартираш.
Мотивацията за успех е изключително важна и трябва да можеш да си представиш удоволствието от постигнатата победа. Винаги преди състезание, напомням на моите момчета каква гордост ще бъдат за семействата си, за страната си, щом грабнат медала и това ги окрилява. Всеки би желал да бъде стойностен в живота на своите близки, приятели и обществото като цяло.
За това винаги съм казвал, че трябва да се подхожда с позитивно мислене за победа. Когато човек е шампион, той придобива увереност, не само в професионален, но и в личен план. Когато си лидер в една област, няма как да допуснеш да не си лидер във всичко останало, с което се занимаваш.
Лидерството се формира още в ранна детска възраст. Трябва да се обръща повече внимание и на юношеския спорт, защото там се изграждат бъдещите лидери и шампиони.
Какво Ви даде и какво Ви отне спортът?
Спортът ми даде много хубави моменти. Спортистите са чисти хора и за нас е много важна честната игра. Имам много истински приятелства и до днес. Всички знаем, че спортът в България не е особено добре платен и ти правиш нещо в името на спорта. Да изпиташ гордостта да вдигнеш флага на България на състезание, когато си спечелил медал, е неописуемо усещане. Всичко това ме е направило по-добър човек. Не толерирам днешната меркантилност, лъжата и измамата. Това нещо в спорта го няма.
От друга страна съм загубил много време с близките си, защото дълго тренирах в залата.
Как си представяте бъдещето? Занимавате ли се с нещо друго, извън спорта?
Занимавам се с много неща. Имам различни интереси в сферата на предприемачеството. Наскоро започнах да се занимавам със строителство и се надявам също да имам големи успехи, защото подхождам със същия ентусиазъм.
Имам богат опит и в сферата на услугите – заедно с бившата ми партньорка в живота имаме общ бизнес. Занимаваме се с фризьорски салони, където сме лидер на пазара. Това е веригата “Studio 27”, която създадохме през 2007 г. В този бизнес също съм преминавал през доста катарзиси и съм успявал да се справя. Дори по време на пандемията, когато доста колеги затвориха салоните си, ние продължихме да се борим и оцеляхме.
Аз никога не съм се отказвал и за това толкова дълго време просъществувахме. Имало е моменти, в които можеше да си кажа „Стига толкова! Не вървят нещата.“ и да се откажа. Но аз никога не спирам да се боря. Като се захвана с нещо, го докарвам докрай. Това важи дори и за малките неща в ежедневието.
Благодаря Ви за този разговор. В края, какво послание бихте отправили към читателите на Лидер.БГ?
Аз много харесвам името на Вашата медия – Лидер.БГ, защото е много важно да си лидер в живота във всеки един аспект и да не се отказваш. Лидер е този, който не се отказва, когато корабът потъва, а гледа да вдигне платната. Хората, които не са лидери, действат посредствено и не успяват.
Моето послание към Вашите читатели е да полагат упорит труд, постоянство и търпение. Това е правилната формула за успех.
