С напредване на възрастта е нормално да забележите промени в съня си. Те могат да включват по-малко часове сън, по-често събуждане през нощта и по-трудно заспиване.
Въпреки общото мнение, че възрастните хора се нуждаят от по-малко сън, научните доказателства сочат, че тази промяна всъщност не е въпрос на нужда от по-малко почивка, а на намалена способност за дълбок, непрекъснат сън.
По-възрастните мозъци все още се нуждаят от почивка, но им е по-трудно и го правят по-повърхностно. Сякаш „изключвателят“, който ни държи да спим, не работи толкова ефективно с течение на времето.
По-лек сън и стареене
Една от основните причини, поради които спим по-зле с напредването на възрастта, е загубата на стабилност в системата, която регулира съня и бодърстването.
В младия мозък тази система функционира като твърд превключвател: той е или буден, или спи. Но с напредване на възрастта някои неврони, които насърчават и поддържат съня, се губят, докато други, които поддържат будността, също отслабват. В резултат на това мозъкът превключва състоянията по-лесно, което води до по-лек и по-фрагментиран сън.
Нашите биологични часовници също се променят с възрастта. Групата неврони, която координира циркадните ритми на цялото тяло (известна като супрахиазматично ядро), продължава да функционира, но нейният „ден“ става по-кратък и започва по-рано, а сигналът ѝ става по-слаб.
Това отчасти обяснява защо възрастните хора са склонни да заспиват и да се събуждат по-рано. Също така обяснява защо нощният им сън е по-чувствителен към външни стимули и защо могат да изпитват повече сънливост през деня. Казано по-просто, мозъкът получава по-малко ясен сигнал за това кога да спи и кога да остане буден.
Друга съществена промяна е в „налягането на съня“. Този импулс се натрупва през целия ден и ни кара да спим през нощта, като зависи от вещество, известно като аденозин. С напредване на възрастта мозъкът продължава да натрупва умора, но реагира по-малко ефективно на този сигнал. Въпреки че нуждата от сън остава, става по-трудно да се превърне сигналът в дълбок, непрекъснат сън.
Дълбокият сън, който е от съществено значение за възстановяването на мозъка, е пряко повлиян и от структурните промени в мозъка. Тази фаза на съня се проявява предимно във фронталните области, които губят дебелина и връзки с напредване на възрастта. В резултат на това бавните мозъчни вълни, които характеризират дълбокия сън, стават по-слаби и по-редки – особено в началото на нощта.
По време на сън мозъкът изпраща и кратки сигнали, които помагат за консолидиране на спомените от деня. С напредване на възрастта тези сигнали намаляват и стават по-малко синхронизирани с дълбокия сън. Това допринася за намаляване на способността за учене и ефективността на паметта, дори при здрави възрастни хора.
И накрая, стареенето засяга връзките, които позволяват на различните области на мозъка да работят синхронно през нощта. Въпреки че невроните, които генерират сън, все още присъстват, техните сигнали се предават по-неефективно. Резултатът е по-малко дълбок, по-фрагментиран и по-малко възстановителен сън.
Важно е да се отбележи, че по-лекият сън се счита за част от естествения процес на стареене на мозъка при здрави възрастни хора. Тези промени не водят непременно до когнитивни проблеми.
Фактори на начина на живот
В допълнение към тези биологични промени, други фактори могат да окажат решаващо влияние върху съня при възрастните хора и често взаимодействат с невробиологични механизми.
Например, загубата на ежедневна рутина – като редовно работно време, структурирана физическа активност и постоянно излагане на естествена светлина – отслабва външните сигнали, които помагат за синхронизирането на биологичния часовник, изостряйки фрагментацията на съня.
На този етап от живота нарушенията на съня, като безсъние и обструктивна сънна апнея, са по-чести. В същото време, по-голямото натоварване от хронични състояния – постоянна болка, сърдечно-съдови или респираторни заболявания – и разстройства на настроението, води до допълнителни нощни събуждания и нарушава съня.
Честата употреба на лекарства може също да наруши моделите на сън. Те варират от сънотворни и анксиолитици, които влияят на дълбокия сън, до антидепресанти, бета-блокери и диуретици, които пречат на началото, стабилността или непрекъснатостта на съня.
Какво представлява „нормалното“ остаряване на съня?
През последните години има все повече доказателства относно вредните ефекти на лишаването от сън и нарушенията на съня върху здравето на мозъка. Лошият сън е свързан не само с по-лоши когнитивни функции в краткосрочен план, но и с по-висок риск от когнитивен спад и деменция в дългосрочен план.
Този нарастващ интерес насочва вниманието към съня в напреднала възраст, етап от живота, в който моделите на сън почти повсеместно се променят. Едно от най-големите предизвикателства обаче е да се направи ясна граница между промените в съня, които са част от нормалното стареене – което означава, че не водят до никакви негативни физически или психически последици – и тези, които могат да представляват ранен, субклиничен симптом на невродегенеративни процеси.
С напредване на възрастта човек може да започне да забелязва влошаване на моделите си на сън (събуждане през нощта, по-повърхностен сън и т.н.). Но няма биомаркери, които да могат да определят дали това са нормални промени, които се очакват с възрастта, или всъщност са проява на невродегенеративно заболяване.
Въпреки че е нормално сънят да става по-лек с възрастта, някои промени надхвърлят очакваното и могат да показват нездравословно стареене на мозъка. Един от основните предупредителни признаци е изразената и прогресивна фрагментация на съня, с многократни продължителни нощни събуждания и постоянно усещане за невъзстановителен сън, дори когато общото време, прекарано в леглото, е достатъчно.
Друг ключов признак е бързото начало или прекомерна сънливост през деня, особено когато тя пречи на ежедневните дейности или е непропорционална на количеството сън. Това би предполагало, че сънят на човек е загубил възстановителната си функция.
Кога трябва да се притеснявате?
От неврокогнитивна гледна точка, комбинацията от нарушения на съня и фини когнитивни промени – като например скорошни трудности с паметта, вниманието или ученето, дори ако те все още не отговарят на критериите за когнитивно увреждане – е особено тревожно. Последните изследвания показват, че тази комбинация може да отразява невродегенеративни процеси в ранен стадий.
Промените в качеството на съня, а не просто намаляване на продължителността му, също се считат за предупредителни знаци. Това може да означава почти пълно изчезване на дълбокия сън, значително намаляване на REM съня или прогресивно обръщане на цикъла сън-бодърстване, с повишена нощна активност и сънливост през деня. Тези модели не са типични за здравословното стареене.
Други предупредителни знаци са нарастващата зависимост от медицински сънотворни или успокоителни, както и когато лечения, които преди са действали, внезапно стават неефективни. В тези случаи проблемът обикновено не е просто безсъние, а скрито нарушение на механизмите на съня в мозъка.
Само тези признаци не са достатъчни за диагностициране на невродегенеративно заболяване, но показват защо трябва да оценим съня като потенциален ранен рисков маркер, особено когато промените са скорошни, прогресивни и свързани с когнитивни нарушения.
Източник: Elena Urrestarazu Bolumburu, Consultor Clínico. Servicio de Neurofisiología Clínica. Unidad de Sueño., Universidad de Navarra/The Conversation
