Автор: Радина Иванова
На 16 октомври 1912 г. пилотът Радул Милков и пилот-наблюдател Продан Таракчиев за първи път използват самолета като бойно средство в небето над Одрин. Затова и 16 октомври се чества по най-тържествен начин като празник на Българската бойна авиация.
Контекст на събитията
В този период Балканските държави — България, Сърбия, Гърция и Черна гора — са обединени срещу Османската империя, за да освободят балканските земи. В тази сложна ситуация България решава да използва новото си военно средство — авиацията.
На 16 октомври 1912 г. Милков и Таракчиев излитат сутринта в 9:30 ч. от импровизираното летище край Мустафа паша (днес Свиленград). Насочват се към позициите на османските сили около Одрин. Полетът продължава 1 час и 20 минути. Това всъщност е разузнавателно облитане.
Целта на мисията е да разузнаят разположението на османските войски, техните укрепления и оръдейни позиции, които са от жизненоважно значение за българската армия.
Двамата авиатори като на шега вземат на борда на самолета „Албатрос“ и две бомби за проба, привързани по импровизиран начин в кошове, прикрепени отстрани така, че да бъдат използвани от въздуха.
На височина около 400 м. с двукрилия им „Албатрос“ те кръжат над обсадената Одринска крепост, правят снимки със специална авиокамера. Турските офицери, при вида на огромната изкуствена птица над тях, застиват в ням ужас, лягат по очи и започват да се молят на Аллах да ги спаси.
Пилотите се насочват към гара Караагач, където Таракчиев хвърля едната бомба от коша върху влаковата композиция, натоварена с военно имущество, преценявайки, че така ще нанесе значими материални щети на противника. Когато бомбата експлодира, той забелязва, че долу настъпва невъобразима паника и хаос.
След като избухва и втората хвърлена бомба, ж.п. гарата опустява, а суеверните турски войници се пръсват панически на всички страни, спасявайки се от бомбардировките с вика „Шейтан!“.
Старата гара Караагач на Одрин става първият бомбардиран от въздуха обект със стратегическа цел в историята.
С четири пробойни в корпуса на самолета летците се приземяват благополучно в Свиленград. Журналисти и военни аташета присъстват на летището, за да научат повече за този непознат до момента зараждащ се род войска.
Мисията е изпълнена благополучно, макар и рискована, тъй като самолетите тогава летели на малка височина (400-500 м) и с малка скорост – до 80-85 километра в час. По време на разузнавателната задача е открито местонахождението на прикритите турски части в близко населено място, което допринася за по-доброто планиране на настъплението срещу Одрин.
България става първата страна в света, която използва авиацията за бойни и разузнавателни цели. ️Радул Милков и ️Христо Таракчиев влизат в историята като пионери на българската бойна авиация.
По-късно Милков пише в спомените си: „Тогава летяхме на неусъвършенствани и несигурни апарати, които бяха като летящи ковчези, защото никой не можеше да каже, че като излети, ще се върне жив и здрав на земята.“
Световен отзвук
Подвизите на българските бойни авиатори намират силен отзвук по целия свят. Френското списание „Лаеро“ пише: „Балканската война е първият опит за бомбардиране от въздуха на един обкръжен град, какъвто е Одрин, бомбардиран от българските авиатори“. Вестник „Новости“ в хърватската столица Загреб добавя: „Първата и най-голяма слава в авиацията принадлежи на българското въздухоплаване, понеже то първо в света, през Балканската война, при обсадата на Одрин употреби аеропланни бомби и загатна за голямата роля на въздухоплаването в бъдещата война“.
Чуждестранните кореспонденти, отразяващи бойните действия по време на Балканската война, с респект цитират изявленията на двамата авиатори, че са хвърлили бомбите встрани от Одрин, за да не пострада мирното население.
През Балканската война българските летци извършват десетки успешни полети, благодарение на които успяват да разкриват турските военни замисли и да ги осуетят.
Настава рицарско време за летците. Авиацията бързо набира скорост и не след дълго започват първите бомбардировки срещу противниковите позиции. В тези ранни дни на въздушната война, бомбите се хвърлят ръчно от екипажите на самолетите, като рискът е огромен.
Постепенно настъпва ерата на мащабните въздушни битки, а с Първата световна война въздушните сблъсъци и бомбардировките се превръщат в ежедневие. В този нов свят на разрушение, атаките над земни цели стават част от жестоката реалност, където човешкият живот няма значение, а оцелелите рицари ще разберат, че са поставили началото на масовото унищожение от въздуха.
Въздушните рицари не са само от мъжки пол. На 30 октомври 1912 г. за първи път в света жена взема участие в полет при изпълнение на бойна задача. Това е Райна Касабова – медицинска сестра-доброволка. Карловската самарянка, чийто баща воюва като опълченец на Шипка през Освободителната война, а майка ѝ е ятачка на Левски, лично хвърля позиви от самолета над крепостта в Одрин с призив да се прекрати безсмислената съпротива и кръвопролития.
🇧🇬 Българските летци се сражават геройски и през Втората световна война. И винаги си остават рицари — никога не са вземали участие в бомбардировки на мирни градове и срещу цивилно население. С това българският народ също може да се гордее.
ВЕЧНА СЛАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИ!
© Снимки: bg wikipedia
Съдържанието е обект на авторско право на Лидер.БГ © Източник на биографични данни и исторически факти: Wikipedia, Bulgarolyubie
