Днес наш гост е Йонислав Йотов – Тото от СкандаУ. Познавате СкандаУ, познавате и Тото. Може би ги харесвате, а може би не? Това не е толкова важно, защото те правят това, което обичат, така както го разбират и го правят дяволски добре. Това е важното! Тяхната музика е различна, те са различни. Това им печели армия от верни последователи и хора, които искрено им се дразнят.
Феновете им ги наричат богове. Прекалено ще кажете и вероятно ще сте прави. Но защо хората имат нужда от богове в живота си? Използвали сме боговете, за да си обясним непонятни явления. Може би и в този случай е така. СкандаУ са явление в българската поп музика, което просто не можем да си обясним.
Но всяко явление е породено от нещо, има причина да се случи и смисъл в появата му.
Вижте нашия разговор с Йонислав Йотов – Тото!
Здравей, Тото. Огромно удоволствие за нас е да си наш гост днес. Ударно начало на годината. Новата ти песен „Партизанка“ много бързо зае челни места в класациите. Последно като проверих в YouTube имаше над 1 милион гледания. Освен това е сред най-стриймваните песни на Warner Music в Spotify, заедно с хитовете на Ed Sheeran, Tiesto&Ava Max, Gunna, GAYLE и Red hot Chili Peppers? Когато написа текста на песента, помисли ли си – това е хит? Защо „партизанка“? Какво е посланието, закодирано в текста на песента?
Не говоря за текстовете на песните, но да, знаех, че е хит. Това работя толкова много години. Научих се да чувам, когато нещо звучи добре. Някой цифри ме учудват. Относно разпространението в интернет, не съм доволен. Очаквах повече, но не е слаба песен. „Партизанка“ е малко по-различна като стил, по-трудно се асимилира. Очаквам това да стане към края на годината. И преди се е случвало, една песен излиза и хората не знаят какво да я правят. Тя става хит, но след време. И с „Партизанка“ е така, сега ще постои, преди да се засили и да стигнем до момента, в който само като започне интрото и хората ще знаят, какво следва.
Миналата година беше абсолютния победител на наградите на БГ Радио, с четири статуетки – „БГ Изпълнител“, „БГ Дует/Трио/Вокална група“, присъдена на Скандау и като част от песента „Заедно“ на Слави Трифонов и Ку-Ку бенд, спечели още в категориите „БГ Комбинация“ и „БГ Видеоклип“. А от Hip Hop Awards, СкандаУ си тръгнаха със статуетка за “Песен на годината” и “Група на годината”. Какво означават всички тези награди за теб и има ли награда, която ще помниш винаги?
Какво означават … означават, че си вършим работата и хората го оценяват. А дали означава, че съм най-добрия, е друга тема. Защото ако говорим за самия конкурс, някога в темите на Disney това беше „popularity contest“ . Това за мен е същото – печели най-популярният, много рядко печели най-добрият, да не кажа никога. И в случая ние просто сме по-популярни от другите.
А коя награда ще помня винаги – първата или по-скоро първите. Първата награда на Hip Hop Awards в НДК, когато през 2014 спечелихме „Летен хит на годината“ с песента „От юни до август“ с Део. Тогава не заслужавахме да спечелим, но спечелихме. И първата ни награда „Група на годината“ на наградите на БГ Радио. Винаги сме си мечтали да спечелим награда на наградите на БГ Радио, повече от колко на Hip Hop Awards, защото там се борим срещу рок, поп, етно, джаз … всички стилове на едно място и най-добрият печели.
Така че първите награди. Всеки помни първото – първия мъж, първата жена … първото.
Сега ще те върна доста по-назад, защото преди СкандаУ е имало друга група „New Voice”, която е била доста популярна във Враца и дори сте имали концерт в читалище „Развитие“. Кажи вярваше ли тогава, че всичко това, което ти се случва днес е възможно?
Да, да (смее се) … Това е абсурдно за тази група да се знае. Не само читалище „Развитие“, тогава имахме концерти и с Д2, и с Дичо, всеки, който идваше в града, пееше с нас.
Да, вярвах. Иначе щях да продължа да продавам сладолед на Софийския университет. Тогава за мен са били непознати мащабите, но успеха като усещане, винаги съм знаел, че ще стане. Да, имало е моменти, в които съм се разколебавал, но не, дали, а кога ще се получи. Питаш се колко време ще отнеме – 1 година, 2 години, 5 години , 10 … стига толкова и се разколебаваш във времето. Иначе съм вярвал винаги. Аз не се отказвам много лесно. Отказвам се, но не лесно.
Кога всъщност разбра, че искаш да се занимаваш с музика, знам че Ъпсурт и Ицо Хазарта са те мотивирали и вдъхновили да се занимаваш с хип-хоп. Но кога се престраши да напишеш първия си текст и получи ли ти се?
Не, не ми се получи. Нямам ясен спомен за това и точно защо започнах да правя музика. Слушах Ъпсурт, бате Пешо, Sane, бате Сашо и тогава ми хареса, че правят поезия върху музика. Не пееха тъпотии, като някой други български рапъри и бях впечатлен. Аз съм от такова семейство, в което писането е на почит, особено като е кадърно, не грамотно, защото аз не пиша грамотно, а кадърно. Бях впечатлен и реших да се пробвам. Аз никога не съм можел да пиша, нито пък да се изразявам добре, но пък бога ми как спорех. Бях много добър в споренето и в лъженето. Това е своеобразен фитнес за мозъка – вкарваш се в несъществуваща ситуация и трябва да се изкараш от нея. И си казах, аз сигурно ще мога. Имах контузия и не можех да играя футбол и кво да правя, кво да правя, слушах рап. След това започнах да слушам инструментали, хаус музика и то няма вокал там и аз кажа нещо отгоре, и ми хареса. Започнах да пиша глупости, кво да пиша, не съм мислил да се занимавам сериозно с това, правех некви песни. И тогава написах една песен, майка ми беше в хола и аз влезнах и й я пуснах … и тя се разплака. „Рицар с дрехи“ се казва песента. Аз никога не съм пускал на майка ми рапърите, които аз слушах, защото тя е мастит по отношение на това как се пише, как се построява изречение – да не звучи глупаво, пошло, как се използва метафора, коя метафора е добра … И когато се впечатли от моя песен и се разплака, си казах, че може и да стане, и натиснах повече. Аз и преди това натисках, но тогава си повярвах.
Различен си и то по един дяволски добър начин. В текстовете ти има толкова поезия, музика … смисъл. Ти си изключителен разказвач на човешката душа. Всъщност обичаш ли поезия и писал ли си стихове някога?
Майка ми ми вика душеприказчик. Аз пиша всяка седмица стихове. Като махнеш инструментала са стихове. Рапът е само стихове, той няма друго в него. Рап – хората го казват като една дума, но той е съкращение. Някога се е пишело с точки R.A.P – rhythm and poetry, което е стих. Стихът се образува от рима и ритмика. Ритмиката създава поезията. Така че пиша поезия постоянно, просто не се разпознава като такава. Стихове … Стиховете са за слабите.
Подкаста „При Тото“. Няма как да не питам за това. Каналът ти вече има над 118 000 последователи. Как се роди идеята за него? Защо реши да се занимаваш с това?
Беше първата ковид вълна и ни затвориха. Нямаше какво да се прави, а аз обичам да се виждам с приятели, да пием по едно уиски и да си говорим. Гостите ми – това са хора, от които можеш да научиш нещо, а телевизията не им дава място и време. Телевизията стана като дъвка – джвак, джвак и плюеш, и никога не можеш да кажеш нищо. Аз самият съм се чувствал така.
Не може вечно да ни спирате, да ни казвате, че сме приключили, че няма време и е по-важно сега да пуснете реклама за прах за пране. И се получаваше една грешка, която мен много ме дразнеше, просто ме вбесяваше. Отиваме на интервю и ни питат, например, какво е послaнието на песента и ние тръгваме да отговаряме, а те ни дават 30 секунди и пускат хапчета за перисталтика. Значи аз съм само една кукичка – целта е да привлека вниманието на зрителя, за да му продадат хапчета.
Затова аз реших да направя предаване, в което когато ангажираш вниманието и искаш да дадеш нещо на хората, няма да те спрат. Това беше идеята – дълги разговори, в които хората могат да покажат кои са. Освен това аз съм YouTube-привърженик, не падам от небето и знаех, че това е бъдещето. Гледаха ме странно – тоя па станал журналист. Не бе, не съм журналист, говорим си. Абонатите говорят, че не съм взел лошо решение.
Знаеш ли, какво е подкаста – рапа на журналистиката. Рапът хем е музика, хем хората не го приемат много за музика. Хем рапърите сме певци, но не сме певци. Не казват Тото е певец, Тото е рапър. Ако си рапър, не си нищо от пеенето, музиката не е музика, поезията не е поезия … Така е и с подкаста. Подкастът не е журналистика – прилича много, но не е. Рапът дава повече свобода от другите стилове, в рапа има повече текст, искаме да кажем повече неща. С журналистиката е същото – в телевизията имаш по-малко време, по-малко възможност да говориш. В подкаста не е така – тук има повече текст, повече можеш да кажеш. Подкастът е рапа на журналистиката – махленския вариант на журналистиката. Може би затова ми приляга толкова много.
А цифрите … те не са толкова важни за мен. Аз бях толкова щастлив и когато ме гледаха 5 хиляди човека. Но те пък хранят хората около мен, аз съм си ок и само с музиката. Това е добър страничен доход и когато съм започвал „При Тото“, това също е било част от идеята.
В едно от видеата в подкаста обясни за разликите между Тото и Йонислав, няма да те питам за тях, хората могат да го гледат в канала ти и защо харесваш Адидас (за историята, смисъла и духът зад марката и емблемата, заради посланието, което носи). В този ред на мисли, какво е посланието зад образа на Тото?
Тото … Възприятието за Тото вече е много объркано. Тото е див, шантав, освободен, казва всичко както го мисли, без да се съобразява с усещанията на хората. Единственото, с което Тото се съобразява, е истината, с нищо друго. Тото обича винаги да казва истината. Аз като Йонислав винаги съм искал да го правя, но не мога да го направя, но Тото е доайен в това, да каже истината, с най-простите думи и ако има и такива, от които ще те заболи, ще ги каже и тях. Има много случаи, в които хората ми казват – по-добре да ме беше излъгал. Няма какво да те лъжа, това е, неудобната истина ми е любимата истина. А много често хората не искат да чуят истината, не я чуват, защото аз като Йонислав знам как да я кажа бавно и внимателно. Тото не се съобразява, той я изстрелва без да мисли за чувствата на хората. Тото винаги се появява, когато има нужда от него – на сцена, в интервюта, не в такъв тип интервюта, ти си говориш с Йонислав …
Ако животът е планина/връх, който всички ние изкачваме … Има една мисъл на Дейвид Маккалоу младши „Изкачете се на върха, за да можете да видите света, а не, за да може той да ви види“. Когато започна да изкачваш своя връх, каква беше целта ти и промени ли се тя с времето?
Аз съм все още в подножието, чакай! Да, целите се променят постоянно. „Апетитът идва с яденето“ – така стана и с нас. По-смелите неща, които СкандаУ прави и под по-смелите, разбирай 90% от нещата, които СкандаУ прави и са смели, нахакани, намахани, затова ни харесват, затова ни мразят, затова, че правим неща, които другите не смеят да направят, а някои дори не смеят да ги мислят. СкандаУ ги прави и 90% от тези неща, някой от които граничат с невъзможното и немислимото за рапа в България, са плод на една изключителна жена – нашия мениджър Ани Дамянова.
СкандаУ минава като куршум, но тя е спусъкът, който ни изстрелва. Тя е тази, която ни прави невъобразими – лоши и добри. Добри, защото го постигаме и лоши, защото … го постигаме.
Например концерта в Арена, нейна беше идеята въобще за това да направим такъв концерт. Концепцията беше нейна. Дълго време търсихме подходящо място за концерт и все не се получаваше. Бяхме се насочили към капацитет от 5-6 хиляди – Асикс Арена, Универсиада, Фестивална, но навсякъде получихме отказ. Не ставаше, бе. Тогава седнахме 3-мата – майка ми, Лъчо и аз и майка ми казва „Ами то остава само един вариант и вие ли мислите за него?“, Лъчо вика „Ами да, това е!“ и аз казах „Ами, тогава да го правим!“. Никой дори не спомена Арена Армеец, но всички знаехме за какво говорим.
Съдбата ни изпраща знаци, но е много важно как ще ги разчетем. Ние по-лудите го разчитаме като „А не 5, трябва 15 хиляди – ясно, добре“. Повечето хора, като им откажат 4-ри пъти се прибират, а ние не се прибираме. Това е като да те бие 4-ри пъти Кличко и накрая да идеш да се сбиеш с Джошуа. Това е част от манталитета на СкандаУ. Манталитета на нашия край, на този малък квадрат – Северозапада, е много различен, той е близък до манталитета на конквестадорите. Странно защо, но е така. Такава ни е жилката и като видим, че четири пъти ни отказват, отиваме на по-голямото. Това прави СкандаУ, а що се отнася до мен, аз съм част от този велик екип. Как ми се е случило, не знам.
Какво е успехът за теб? Кое е по-трудно да го постигнеш или да го задържиш?
Често чувам, че е по-трудно да го задържиш, ама не е по-трудно. По-трудно е да го постигнеш, но е по-неприятно да го губиш. По-приятно е да се бориш за успеха и е много неприятно, когато го губиш, но това не го прави трудно. Затова според мен хората казват, че е по-трудно да го задържиш. Ами не е по-трудно, просто ви е по-неприятно да го губите. Според мен е по-трудно да постигнеш успеха, отколкото да го задържиш. Ако си го постигнал без да си научил нищо, ще го изгубиш, но това е когато се е случило с чужда помощ, а при нас не е имало странична намеса. Затова не го губим, а ако усещаме, че го губим, се стягаме. А някой го губят, защото спомагателното си е тръгнало и започват да викат – ама много е трудно. Е трудно е, защото това, което ти е подарило успеха, си е тръгнало. Не си бил ти, ти си бил наблюдател на собствения си успех, не създател. Ако си създател, не мисля, че е толкова трудно да го запазиш. Работиш. Нали си се качил там на върха с работа? Ами работи си.
Ако не се беше появил Тото, какъв щеше да е Йонислав днес?
Рекламист … търговец. Ако ще сладоледите да бях продавал, щях да продавам малко сладолед, после щях да направя верига за сладоледи. Щях да продавам, това щях да правя. Щом успях да продам себе си за певец – човек, който не знае два тона и не мога и да ги хвана, и с 3-ка по литература. Не мога да напиша едно изречение правилно, а си говорим от 1 час как правя музика и пиша текстове. Ами продал съм ти го! Не мислиш ли?
Да! Благодаря ти за това интервю. На края на нашия разговор, какво послание би отправил към нашите читатели…
Да се огледат около себе си и да видят, кой е техният лидер. Кой ви е лидерът? Знаеш ли кой е лидерът в нашата компания? Успехът. Той се постига от екипа. Екипът има нужда от водач. Водач е този, който може най-добре да сплотява. Разединен екип, но води до успех. Това не означава, че всеки път ще го заведе на правилното място, но може да го сплоти. Наш лидер е успехът и ние търсим успеха. Независимо, в какво се изразява той – в цифри, в пари, в душевност, в усмивки … Няма никакво значение, в какво се изразява вашия успех. Важно е той да бъде ваш лидер. Кой е вашият лидер?
