Изследователите отдавна знаят, че татуирането е културна практика в Нубия, регион по поречието на река Нил. Въпреки това, лошото състояние на запазените останки ограничава възможностите им да го изследват.
Най-новите методи, които използват за провеждането на скорошно проучване, публикувано в PNAS, обаче им позволява да постигнат пробив. Използвайки усъвършенстван мултиспектрален образен анализ, те успяват да открият татуировки, които са останали скрити от изследователите в продължение на векове, съобщава Archaeology Mag.
Бебетата и децата в Нубия не само са получавали множество татуировки, което шокира изследователите, но тази практика е съществувала още преди християнството и е оцеляла след него. Всъщност християнството изобщо не е изтрило тази традиция от културата, а по-скоро е допринесло за нейното „драматично разпространение“, според Ancient Origins.
След като стигат до тези заключения, изследването им е определено като „революционно“, защото иновативният им подход ще окаже влияние върху други проучвания на човешки останки, отваряйки нови начини за изучаване на мъртвите и посланията, които те носят.
Всичко започва с ръцете на жените
Изследването включва 1048 човешки останки от три археологически обекта в днешен Судан и южен Египет, продължава Archaeology Mag.
Усъвършенстваното мултиспектрално изображение позволява на изследователите, стоящи зад проучването, да заснемат изображения при различни дължини на вълните, което им дава възможност да изследват останките по-подробно.
За тяхно учудване, 27 нубийци от различни полове и възрасти имат татуировки, което разкрива, че досегашните данни са били практически неверни. Дори малките деца са маркирани, което е рядко срещано явление в историята.
Но освен шока от откритието колко широко разпространено е било татуирането в Нубия, изследователите откриват, че първоначално само жените са имали татуировки и християнството променило това.
Местните традиции процъфтяват
Татуировките са започнали като практика, скрита от погледа на обществото, върху ръцете и предмишниците на жените, според Ancient Origins. С остри инструменти те правели малки убождания по кожата, точка по точка – процес, който е изисквал много време и изключителна прецизност. Символите, които създавали по този начин, били вдъхновени от природата.
С идването на християните през VII век тази практика се разпространила още повече. Татуировките вече не се прикривали – дори децата били трайно белязани по лицата си. Чрез мастилото хората открито заявявали християнската си вяра, сякаш я приемали по радикален начин. Това било форма на бунт или на пълно приемане?
„Татуировките по лицето може да са служили като видима декларация на вяра, защитни символи или белези за кръщение и принадлежност към общността“, според Ancient Origins. Така че белезите по лицата на децата сякаш гарантирали тяхната принадлежност към вярата.
Тъй като татуирането се превърнало в начин хората да приемат вярата си и открито да я заявят, самата техника трябвало да се развие и да се усъвършенства. Така древните татуисти успели да отговорят на нарасналото търсене.
Благодарение на мултиспектралните изображения учените постигат революционен пробив в разбирането на нубийската култура. Тази технология им позволява да разкриват миналото с много по-голяма яснота и детайлност.
Резултатите показват, че идването на християнството не заличава традициите на нубийците. Напротив — то ги засилва и развива, заключава Ancient Origins.
Източник: InterestingEngineering
